– Сдобрихте ли се? – пита Кейт, кацнала в скута на Сам. Той разделя краката си и Кейт се плъзва надолу с писък. Тя игриво го шляпва, преди да ме погледне за отговор.
– Не – промърморвам и хвърлям на Джеси кисел поглед. – И ако искаш да знаеш кой проби дупка във вратата на кухнята, повече не търси! – Соча с чаша към Джеси. – Той също така счупи и чашата ти за вино – добавям като жалка доносница.
Джеси бърка в джоба си, вади с шепа купчина двайсетачки и ги плясва на масата пред Кейт.
– Кажи ми, ако са нужни още! – казва, без да откъсва поглед от мен. Поглеждам към масата. Там има поне петстотин лири. Забелязвам, че не се извини. Какъв арогантен задник!
Кейт свива рамене и прибира парите.
– Би трябвало да покрият разхода.
Джеси пъха ръце в джобовете си, идва бавно до мен и се навежда, докато лицето му е на нивото на моето.
– Харесвам пуловера ти.
– Начукай си го! – казвам много тихо, преди да отпия голяма глътка от виното.
Той се ухилва и целува носа ми.
– Езикът! – предупреждава. Хваща ме за тила, стиснал косата ми в шепа и ме придърпва напред към себе си. – И не пий твърде много! – нарежда и ме целува изпепеляващо. Опитвам се да устоя... малко. Всъщност никак.
– Може би ми трябва напомняне. – Усмихвам се и той се засмива.
Когато вече съм свободна и съм възстановила разума си, отпивам още от виното, докато го гледам през ръба на чашата.
Той клати леко глава и вдишва дълбоко, преди да се извърне от мен.
– Работата ми тук приключи – казва той самодоволно и си тръгва.
– Довиждане! – пропява Кейт и се смее.
– Мой човек! – Сам протяга ръка усмихнат. – Ава, къде е любовта?
– В задника му – мърморя, оставям чашата, взимам телефона си и се отправям обратно към моята стая. Чувам Сам и Кейт да се смеят, докато изпълзявам в леглото, облечена в пуловера.
Деветнадесета глава
Сядам на бюрото си замечтана. В ума ми препускат мисли за успокояващи думи и за невероятно чукане. Дали сексът винаги ще бъде такъв, ако – в моя идеален малък свят – реша да създам връзка с Джеси? Дали той ще раздава команди, а аз ще им се подчинявам? Дали ако не го правя, той ще прави секс с мен и ще ме подчинява с обратно броене и мъчения, докато не омекна, или пък ще се държи грубо, докато не отстъпя. Не мога да отрека, че съществува елемент на забавление в чукането, но трябва да има равновесие в даването и получаването. А аз не съм сигурна, че Джеси знае как да дава – освен ако това просто не е неговият стил на чукане. Имам ли вече връзка с този мъж?
– Ава, подранила си. – Сали влиза в офиса и аз веднага се изкикотвам вътрешно. Вчера я видях в различна светлина.
– Да, събудих се рано – отвръщам. Иска ми се да добавя, че това е заради един невротичен задник, който ме накара да нося зимен пуловер в леглото и заради който се събудих плувнала в пот.
Тя сяда на бюрото си.
– Опитах се да ти се обадя вчера, след като си тръгна.
– Така ли?
– Да. Този ядосан мъж дойде в офиса веднага щом ти излезе.
– Нима? – трябваше да се сетя.
– Да. И настроението му не беше по-добро – каза тя сухо.
Мога да си представя. Усмихвам се.
– Ти прегърна ли го?
Сали изсумтява и се строполява обратно в стола си в пристъп на неудържим кикот и аз също започвам да се смея до припадък, като я гледам как буквално се разпада.
Патрик влиза и ни гледа с раздразнение, след което се отправя към кабинета си и тръшва вратата зад себе си.
„О, мамка му!“
– Патрик тук ли беше? – питам.
Тя сваля очилата си и започва да ги чисти с подгъва на кафявата си полиестерна блуза.
– Какво? Когато побърканият мъж дойде ли? Не, беше отишъл да вземе Айрийн от гарата.
Изпускам въздишка на облекчение. Какво си мисли Джеси? Той е клиент. Не може да нахлува в офиса и да плаши хората. Трудно мога да определя поведението му като поведение на нормален разочарован клиент. Той вече ме извлече от офиса веднъж.
Входната врата се отваря и момичето, което доставя цветя (онова от „Луссо“) – се изтърколва вътре с два разкошни букета.
– Доставка за Ава и за Сали?
Гледам как Сали едва не припада на бюрото. Обзалагам се, че никога не е получавала цветя. Всъщност вече знам от кого са. Мазното копеле.
– За мен? – Изпълнена с възторг, Сали грабва разноцветния букет от момичето и я насочва към моето бюро.
– Благодаря! – Усмихвам се и взимам букета от кали, преди да се подпиша за Сали и за себе си. – Какво пише в картичката, Сал? – питам, докато гледам как очите ù се местят от ляво надясно по редовете.
Тя се обляга назад и слага ръка на сърцето си.
– Пише: „Моля, приемете моите извинения. Тази жена ме подлудява“. – Тя вдига разнежен поглед към мен. – Бих искала и аз да подлудявам някой мъж.