Извъртам очи и се връщам на картичката в моите цветя. Обзалагам се, че няма извинение. А и Сали не би казала това, ако е потърпевша от неразумното, невротично поведение на Джеси. Подлудявам ли го? Какъв майтап!
Отварям моята картичка.
Ти си тази, която чакам от много време...
Дж х
Моята сантиментална страна почти губи съзнание, но здравомислещата част от мозъка ми – тази, която не е напълно погълната от Джеси – крещи, че Тази всъщност е някоя, която пада на колене и се подчинява на всяка негова заповед, искане и указание. И въпреки че осъзнавам, че правя точно това в редица случаи, имам нужда да запазя самоличността и разума си. Това е ужасно трудно, тъй като съм изключително развълнувана от този мъж. Аз съм Тази. А дали той е Този? Боже, наистина искам да е.
Тръгвам си късно от работа и докато се мотая по нашата улица, виждам в далечината как Кейт подскача по средата на улицата като някоя рижава откачалка, каквато всъщност е. Наближавам и с известно закъснение виждам ярко розов ван, паркиран до „Марго“, с тази разлика, че този е съвсем нов. Значи Кейт най-накрая е вложила малко пари в нова кола.
– Хубаво возило – казвам, когато наближавам.
Тя се върти наоколо, сините ù очи танцуват, а бледите ù иначе бузи са зачервени.
– Знаеш ли нещо за това?
Поклащам глава.
– Откъде да знам?
– Прибрах се у дома, а тя беше паркирана тук. Възхищавах ù се известно време, после влязох и открих ключовете. Виж!
Тя мушва ключовете под носа ми, като ме приканва да видя бележката, прикачена с връзка към халката на ключовете.
Повече никакви натъртени дупета, моля!
„Не!“ Той не би го направил, нали? Замислям се за бурната му реакция на натъртения ми задник.
– Говори ли със Сам? – питам.
– Да. Той каза, че трябва да говоря с Джеси.
– Защо би казал нещо подобно? – питам.
– Вероятно защото мисли, че Джеси е мистериозният купувач на вана. – Тя извърта очи. – Ако Господаря ми е купил ван, за да не си натъртваш повече задника, тогава аз ще... Ами, просто ще съм изключително доволна от факта, че кожата ти е нежна като на прасковка.
– Кейт, не може да приемеш.
Тя ме поглежда с отвращение и аз разбирам, че няма никаква надежда да върне вана. Виждам го във възхитения ù поглед.
– Няма начин! Не смей да ме караш да върна колата. Вече я кръстих.
– Какво?
Тя поставя дългите си бледи пръсти върху капака.
– Запознай се с Марго Джуниър! – И тя отпуска тялото си върху розовата ламарина.
Раздразнено поклащам глава и се отправям по пътеката към къщата.
– Ще направя едно кръгче – вика Кейт.
Не ù отговарям. Вместо това се качвам по стълбите и се хвърлям под душа, където бавно отмивам деня от себе си. В момента, в който спирам водата, чувам песента на Стоун Роузес „Истинският“ и почти си чупя врата, докато препускам през площадката. Пак е ровил в телефона ми, но не ми пука. Звъненето спира и на екрана се изписва, че имам осем пропуснати разговора.
О, не, той ще си оскубе косата. Набирам го, докато минавам обратно през площадката. Настанявам се в креслото и поглеждам през прозореца, за да видя дали Кейт се е върнала.
Не е, но Джеси крачи нагоре-надолу по градинската пътека и типично за него изглежда божествено в дънки и тънък плетен тъмносин пуловер. Усмихвам се и изтръпвам от глава до пети при вида му. Той натиска бутоните на телефона си като обезумял и както очаквам, моят започва да свети в ръката ми.
– Ало? – казвам хладно и спокойно.
– Къде беше, по дяволите? – излайва той в слушалката.
– Къде си ти? – контрирам. Разбира се, знам чудесно къде е. Стоя на прозореца и гледам как прокарва ръка през косата си, но в този момент той пристъпва на площадката пред входната врата и се скрива от погледа ми.
– Пред Кейт съм и ритам входната ù врата – отсича той. – Твърде много ли е да искам да отговаряш още на първото ми позвъняване?
– Бях под душа – казвам, докато слизам към входа.
– Взимай телефона с теб! – Той е напълно вбесен, което ме кара да се усмихна. Обичам всяка частица от неговата лудост.
– Няма нужда да ми крещиш. – Поглеждам през шпионката и се разтопявам на място, щом виждам как се е подпрял на стената на площадката.
– Извинявай – казва меко. – Ти ме подлудяваш. Къде си?
Гледам го как се плъзва надолу, докато задникът му стига земята, а главата му клюмва. Така не мога да го виждам. Отварям вратата.
– Тук.
Той поглежда нагоре и отпуска телефона от ухото си, но не прави опит да се изправи. Просто ме гледа, а по красивото му лице се изписва облекчение. Излизам навън и приклякам до отсрещната стена, така че сега седим един срещу друг, коляно до коляно. Очаквам, че ще ме хвърли вътре, защото съм полугола, но той не го прави. Вместо това се протяга и слага голямата си ръка върху голото ми коляно и аз не съм твърде изненадана, когато по тялото ми се разливат огнени искри.