– Бързаме ли? – питам, когато хваща лакътя ми и ме насочва към колата. Но той дори не прави опит да забави крачка.
– Да.
Когато стигаме до колата, той ме завърта и ме притиска до вратата. Челото му се опира в моето. И двамата дишаме накъсано в малкото пространство между устните ни. Болезнено твърдият му член е притиснат в корема ми.
О, Боже, искам да ме обладае тук и сега. И ако някой иска да гледа, да върви по дяволите!
– Ще те чукам, докато не видиш звезди, Ава. – Гласът му е суров, той притиска хълбоците си към моите. Аз скимтя. – А утре няма да ходиш на работа, защото няма да си в състояние да ходиш. Влизай в колата!
Бих влязла, но вече не мога да ходя. Напрежението ме е направило неподвижна.
Минават няколко секунди и аз все още не мога да помръдна и на крачка. Той ме издърпва встрани, отваря вратата и внимателно ме поставя на седалката.
Двадесета глава
Пътуването ни към „Луссо“ е най-дългото, което съм имала. Сексуалното напрежение в колата е мъчително, а Джеси е способен на насилие, когато се оказва невъзможно да изпревари някакъв муден водач.
Колата занася на завоя пред електронните врати на „Луссо“. Джеси натиска дистанционното за отваряне и барабани нетърпеливо по волана, докато чака.
Усмихвам се.
– Ще получиш удар, ако не се успокоиш.
Той спира барабаненето и ми отправя премрежен поглед.
– Ава, получавам по един шибан удар всеки ден, откакто те срещнах.
– Езикът ти е ужасен – казвам, докато вратите се отварят и той паркира бързо и небрежно.
– А ти ще пищиш много. Вън! – заповядва.
Не се съмнявам, че ще пищя, но наистина ми харесва, когато го докарвам до безумие. Слизам спокойно от колата и когато най-сетне съм в изправено положение, поглеждам нагоре и го намирам пред мен с много смущаващ поглед на лицето.
– Какво правиш? – пита той, удивен от моето спокойствие.
Поглеждам към черното нощно небе и към доковете преди да погледна към него.
– Искаш ли да се разходим?
Устата му зейва.
– Искаш да се разхождаме?
– Да, вечерта е прекрасна. – Не успявам да скрия самодоволната си усмивка.
– Не, Ава, искам да те чукам, докато не започнеш да ме молиш да спра. – Той се навежда, сграбчва бедрата ми и ме прехвърля през рамо, като сритва вратата на невероятно скъпата си кола.
– Джеси. – Стомахът ми внезапно се изстрелва в гърлото. – Ще вървя.
Той решително крачи през фоайето на „Луссо“.
– Недостатъчно бързо. Добър вечер, Клайв!
Обхващам гърба на Джеси с ръце, повдигам глава и виждам, че Клайв ни наблюдава. Какво ли мисли за мен? Последния път, когато влязох в „Луссо“, също бях в ръцете на Джеси.
– Не съм пияна – подвиквам, докато гледам как Клайв изчезва от поглед, когато Джеси ме внася в асансьора и нетърпеливо набира кода. Дръзко приплъзвам ръце под дънките му към неговия фантастичен стегнат задник. Чувствам напрегнатото стягане на мускулите и гладката му топла кожа, докато излизаме от асансьора.
– Никакво бавене. Искам да съм в теб сега. Не се опитвай да се бавиш, защото, кълна се в Бог...
– Толкова си романтичен!
– Имаме цялото време на света за романтика.
Усмихвам се на себе си. Той се втурва в апартамента и затръшва вратата зад себе си. Аз се чувствам объркана, когато стига до кухнята, навежда се и ме оставя да стъпя пред него. Все още съм с ръце на раменете му и се опитвам да се ориентирам.
– Знаеш ли, наистина няма да си в състояние да работиш утре. – Топлият му дъх по лицето ми ме разнежва. – Сега се събличай!
Треперя – видимо треперя. Опитвам се да се стегна, но това е невъзможно, докато той ме гледа по този начин. Той слага ръцете си върху моите, сваля ги от раменете си и ги поставя върху корема ми.
– Започни с блузата! – гласът му е дрезгав, изпълнен с частица отчаяние.
Мога да го направя. Мога да бъда смела.
– Значи аз командвам? – питам, като очаквам неговия присмех.
Такъв няма. Той ме гледа леко изненадан от въпроса ми, но не се смее. Не може винаги той да командва.
– Ако това ще те направи щастлива. – Той сваля своя „Ролекс“ и го плъзва на кухненския плот.
Поемам дълбоко въздух и го поглеждам смело в очите. Вдигам ръцете си към най-горното копче и се надявам пръстите ми да се подчинят. С всяко копче, което откопчавам, лицето му застива все повече, а аз ставам все по-дръзка. Ако това не е бавене, не знам кое е.
Разкопчавам цялата блуза, оставям я отворена и гледам, докато очите му буквално остъргват тялото ми, а езикът му обхожда долната му устна. Тогава вдигам ръце към раменете си и започвам да свалям блузата, като умишлено се бавя, докато ръцете ми се спускат по гърдите и надолу и като някакъв необуздан секс маниак я държа отстрани за няколко секунди, докато очите му обхождат тялото ми. Когато погледите ни се срещат отново, аз драматично разтварям пръсти, пускам блузата да се свлече на пода, оставям ръцете си отворени и се завъртам за няколко секунди. Очите му блестят, а челото му е влажно.