– Обичам те в дантела – прошепва.
Усмихвам се, свалям ръце към колана на панталоните си и мързеливо разкопчавам копчето, докато той гледа. Дишането му става все по-учестено с всяка изминала секунда. Почти лишен от невероятния си самоконтрол, той хапе устната си до кръв.
След като всички копчета са откопчани, панталонът ми зейва отворен, а аз заставам с ръце под колана, готова да го смъкна по краката си, но не го правя. Очарована съм от начина, по който Джеси реагира на моя безсрамен стриптийз.
Той ме поглежда, очите му пламтят в отчаяние.
– Бих могъл да ги сцепя за не повече от две секунди.
– Но няма да го направиш – гласът ми е дрезгав и съблазнителен. Смаяна съм от собствената си дързост. – Ще почакаш. – Изритвам обувките си и те летят на няколко метра през кухнята.
Той ги проследява, а после ме поглежда и повдига вежди.
– Отиваш прекалено далеч, не мислиш ли?
Усмихвам се сладко и малко по малко, сантиметър по сантиметър започвам да плъзгам моите три четвърти панталони надолу по краката си. Накрая ги изритвам и оставам само по кораловото си дантелено бельо пред този великолепен мъж. Всичките ми задръжки са паднали. Това е проглеждане.
Той повдига ръка и погалва гърдата ми.
– Не – произнасям твърдо, а ръката му застива над гръдната ми кост. Не ме докосва, но топлината, която излъчва, ме оставя без въздух. Самообладанието ми се пропуква, но аз наистина харесвам тази сила.
– Да ти го начукам – мънка той, и дърпа ръката си.
– Моля те!
Той ме вдига, отправя се към кухненския плот и ме поставя върху студения мрамор. Разтваря краката ми и се намества между тях с ръце на кръста ми, като ме притегля напред към слабините си, а възбуденият му член ме докосва точно в сърцевината. Стена и поставям ръце около врата му.
– Мислех, че аз командвам.
– Грешиш. – Той се отдръпва, колкото да съблече пуловера си, изритва обувките си и бързо се заема с дънките и боксерките. Седя търпеливо, повече от щастлива да гледам как се съблича. Този мъж е бог. Плъзгам очи надолу по цялата му прелест, за кратко се задържам на белега и се спирам на неговия дебел пулсиращ член.
– Не е възпитано да зяпаш – казва той меко.
Очите ми отскачат към неговите. Не съм сигурна дали има предвид това, че зяпам белега му, или че зяпам прекрасната му мъжественост. Той не ми подсказва. Отново се приближава до мен и се протяга, за да разкопчае сутиена ми, като бавно го смъква по ръцете ми и го захвърля зад себе си.
Отпуска ръце на ръба на плота и ме гледа, докато се навежда, поема едното ми зърно в устата си и започва да върти езика си около него.
Потопена в лишено от срам блаженство се пресягам и вплитам пръсти в косата му. Целува гърдите ми. Главата ми се отпуска назад и аз затварям очи и поглъщам усещането, което предизвиква неговата уста.
Езикът му мързеливо прокарва пътека нагоре от центъра на тялото ми и завършва с мека целувка по брадичката ми.
– Повдигни се – командва той и сграбчва боксерките ми, а аз се изпъвам на плота, за да може да ги смъкне надолу. – Сега се връщам. Малко съм гладен.
Той нагло се мотае и позира около хладилника, напълно гол. Седя прехласната от възхитителната гледка на невероятно стегнатия му задник, на дългите изваяни крака и на силния гладък гръб. Походката му е дори по-добра, когато е гол.
– Наслаждаваш се на пейзажа ли?
Поглеждам нагоре и виждам, че той стои и ме наблюдава. Не знам колко време съм мечтала с отворени очи. Бих могла да го гледам завинаги. Той държи флакон със сметана, ухилва се, преди да махне капака и след като разклаща леко, впръсква малко в устата си. Следя го внимателно. Изглежда много доволен от себе си.
– Това ли е основната храна в твоя свят? – питам.
Той тръгва бавно към мен, като продължава да разклаща флакона.
– Определено – казва сериозно и отново се намества между краката ми, като повдига брадичката ми нагоре с върха на пръста си. – Отвори!
Изпълнявам и той поставя накрайника върху езика ми. Без да откъсва поглед от мен, натиска зъбчето и впръсква сметана в устата ми. Облизвам устни и сметаната мигновено се топи в устата ми.
Поставям ръце зад мен и се облягам, а той прокарва поглед по тялото ми.
– Покажете ми най-лошото, на което сте способен, господин Уорд! – дразня го.
Очите му блестят и той се подсмихва дяволито.