– Може да е малко студено – предупреждава ме и прокарва път със сметаната по тялото ми. Вдишвам бързо, изненадана от смразяващо студената сметана, която се стича от ямката в основата на врата ми по целия път до слабините ми. Той се подсмихва самодоволно и пуска още малко сметана на най-важното място. Поглеждам надолу по дългия път бяла пяна и усещам как зърната ми се стягат от усещането за хлад. Той се отдръпва, а очите му танцуват с наслада.
– Какво клише, а? – ухилвам се.
Той пуска малко сметана в устата си.
– Най-старите са най-добри. – И отново се отдалечава от мен. Къде отива? Седя на бара, покрита със сметана и гледам как претърсва шкафовете.
– Ето го.
Какво е намерил? Той отваря едно чекмедже, вади някаква шпатула и се връща с буркан шоколад, който се опитва да отвори. На лицето му е изписана пакостлива усмивка. Връща се между бедрата ми, отваря капачката и я хвърля на мраморния плот.
Повдигам вежда въпросително и дори си мисля, че знам какви са намеренията му. Той потапя и завърта шпатулата в буркана, вади голямо количество шоколад и го плесва рязко върху гърдата ми.
– Ох! – Кожата ми пари от удара.
Той се ухилва и започва да размазва кръгове от шоколад около зърното ми. Паренето, смесено с ритмичните движения на шпатулата, ме кара да мъркам. Аз поемам всичко и когато бурканът е напълно празен, а всяка част от тялото ми е покрита, той се отдръпва, за да се възхити на творбата си. Красивото му лице се озарява от усмивка и ми се иска да му скоча и да го съборя на пода. Той изглежда напълно доволен от себе си.
– Това е моят Ава еклер – заявява, като облизва устните си.
Поглеждам надолу към омазаното си тяло и обратно към блестящите му очи.
– Предполагам, че сега, след като вече си достави удоволствие, трябва да ида да взема един душ. – Опитвам се да помръдна, но той е върху мен за миг. Сграбчва ме в ръцете си така, както очаквам да направи. Притисната съм към гръдта му и се плъзгам по целия плот, като буквално танцувам от смях и размазвам шоколад навсякъде.
– Хитруша – мърмори той и се отдръпва, а шоколадът и сметаната са навсякъде по телата ни. Той хваща ръцете ми и нежно ме побутва назад, докато не лягам по гръб върху плота, без да откъсвам поглед от него. – Дори не съм стигнал до забавната част, жено.
Подсмихвам се.
– Мръсна съм.
– О, обичам тази усмивка. Няма да си мръсна още дълго. – Той се накланя над мен и потрива възбудения си член в моята сърцевина, докато обърсва шоколада от зърното ми с показалец, и без да откъсва очи от моите, плъзва пръста между устните си и го облизва по най-демонстративен начин. – Хм! Шоколад, сметана и пот.
Потръпвам под пронизващия му поглед. В слабините ми се разгаря огън и аз се гърча на плота под опияняващия му взор. Протягам се, за да го притегля към себе си. Искам да го докосвам. Той ми позволява да го хвана, започва да ме целува и притиска тялото си към моето, така че отново започваме хлъзгавия си танц. Топлината на тялото му върху моето ме изстрелва право на седмото небе на Джеси.
Езикът ми нежно примамва неговия с леки забърсвания. Усмихвам се и той простенва. Ръката му се спуска под кръста ми, той ме притегля към себе си и аз вече не съм върху плота. Държа се за врата му и прокарвам пръсти в косата му. Той продължава да опустошава тялото ми, а аз продължавам да се гърча.
Откъсва се от устните ми и започва да си прокарва път с целувки по бузата към ухото ми, докато движи бедрата си срещу мен и предизвиква познатата тежест в слабините ми. Простенвам и сграбчвам силно косата му, а той захапва меката част на ухото ми и бавно прокарва зъби по нея.
– Джеси. – Дишам тежко и се надигам към него.
– Знам – шепти той в ухото ми. – Искаш ли да се погрижа за това?
– Да.
Целува нежно ухото ми и ме полага обратно по гръб.
Отпуска горната част на тялото си върху едната ръка, подпряна встрани от мен, а с другата нежно отстранява косата от лицето ми. Изучава ме замислено с дълбоките си зелени очи и виждам как зъбните колелца се въртят.
– Всичко е много по-поносимо, когато си до мен, Ава – казва меко, а очите му търсят моите.
Поглъщам думите му. Кое е по-поносимо? Не мога да се справя с неяснотата на това заявление, особено сега. Този мъж крие много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Искам отговори, но щом поемам дъх, за да заговоря, той полага глава върху гърдите ми и започва да облизва шоколада от вече набъбналото ми зърно. Подскачам, когато зъбите му щракват около него и той се принуждава да се отдръпне леко назад.
– Добре ли е?
– Да.
– Да продължавам ли да използвам устата си?