– Язди ме, Ава! – гласът му е дрезгав, жадните му очи блестят на сутрешната светлина. Той сграбчва бедрата ми и аз полагам длани на гърдите му.
– Аз ли командвам?
– Бъди много лоша, бебче! – Той се повдига рязко, като ме подтиква да се задвижа. Аз гледам право в сънените му очи и бавно и внимателно се повдигам, задържам се така няколко секунди, докато се подготвям психически. Това го дразни, нуждата от движение се изписва на лицето му. Тогава се отпускам надолу, като се опитвам да го поема възможно най-дълбоко. Това му действа моментално.
Той мята глава назад, а стенанията му отекват в стаята.
– Да го направя ли пак?
– Мамка му, да!
– Внимавай с езика, моля те! – измъчвам го с бавно точно движение нагоре и надолу, като се спускам все по-надолу. Повтарям движението отново и отново и виждам как Джеси се разпада в ръцете ми.
Той обхваща гърдите ми и палците му започват да описват малки кръгове около втвърдените ми зърна. Повдигам се отново и спирам малко преди да е излязъл от мен. Очите му застиват и той разтваря устни. Боря се да задържа контрола.
– Да се спусна ли?
– Да, за Бога!
Правя го и виждам как лицето му се изкривява. Няма да издържи още много. Усилие сковава напрегнатата му челюст и бръчката се появява на челото му. Той стене, стиска по-силно гърдите ми и изпраща пронизваща остра болка директно в сърцевината ми. Няма да мога да понеса това за дълго. Аз съм на прага на освобождението и имам нужда да бъдем в синхрон – заедно.
Повдигам се. Знам, че той очаква да се отпусна бавно, но аз не го правя. Вместо това му изкарвам въздуха, като се стоварвам отгоре и го поемам изцяло.
– Исусе Христе! – реве той, а челото му се покрива с пот. Завъртам бедра, за да си осигуря максимално проникване, като се притискам силно към него.
– Мамка му, мамка му, мамка му! Ава, ще свърша.
– Чакай! – заповядвам.
Шокиран, той рязко отваря очи, изпълнени с отчаяние. Завъртам бедра отново и виждам как той затваря очи, бръчката на челото му е по-дълбока, отколкото съм я виждала някога. Това изисква цялата му концентрация. Трябва ми още едно...
– Ава, не мога.
– Мамка му! Почакай!
– Внимавай с езика! – вика ми той, очите му все още са затворени. Това го убива.
– Майната ти, Джеси!
Зелените му очи се отварят предупредително при глупавите ми думи, но на мен не ми пука. Сключвам ръце около неговите и използвам мускулите на краката си, за да се повдигна, задържам се за малко и отново бързо се спускам надолу, а той ме изпълва изцяло.
Повдигам се пак.
– Сега! – крещя, докато отново се забивам надолу. Тялото ми избухва и ме изстрелва директно в орбита. Давам си смътно сметка за потиснатите стонове на Джеси, когато спермата нахлува в мен и стопля цялото ми същество. Сривам се върху гърдите му изтощена.
Лежа отпусната върху него и се топя в ритъма на пръстите му, които рисуват кръгове по гърба ми. Неговият полувъзбуден член все още тупти в мен, а сърцата ни бият в синхрон, докато се опитваме да си поемем въздух. И двамата сме напълно преситени.
– Обичам да правя сънлив секс с теб – казвам.
Той целува върха на главата ми.
– Не харесвам мръсната ти уста. – Гласът му е пълен с упрек.
Усмихвам се, поглеждам към него и се пресягам, за да го погаля по наболата брада. Харесвам го така. Той полага лице в дланта ми и целува пръстите ми, а след това отвръща на усмивката ми.
– Не мисля, че може да наречем това сънлив секс, бебче.
– Не може ли?
– Не. Ще измислим ново име за него.
– Добре – съгласявам се, крайно доволна. Отпускам отново бузата си върху гърдите му и прокарвам малки кръгове около златистата кожа на зърното му.
– На колко години си, Джеси?
– На двайсет и девет.
Мръщя се, но ми хрумва, че няма начин да разбера, когато най-сетне достигне до истинската си възраст. Залагам на трийсет и четири. Осем години повече от мен – мога да го преживея.
Въздишам.
– Колко е часът? – бих искала да се погушкам още час.
Той ме отмества от гърдите си.
– Оставих часовника си долу. Ще отида да погледна.
– Трябва ти часовник тук – мърморя, докато той напуска леглото и ме оставя гола, без неговата топлина.
– Ще се оплача на дизайнера – отговаря той сухо.
Пренебрегвам го, преобръщам се и прегръщам възглавницата. Това е най-удобното легло, в което някога съм спала.
– Седем и трийсет – чувам как вика от долния етаж.
Подскачам на секундата.
– Мамка му! – Изстрелвам се и слизам до кухнята. – Трябва да ме закараш до нас.