После той обясни на Рамос, че молбата за заповед за обиск, за разрешение или както там му викаха в Мексико, трябва да включва заявка за конфискуване на всички инструменти и отпадъците от кошчетата за боклук.
— Защо?
— Защото това, което ще намерите, ще ми помогне да приключа един от случаите, заради които дойдох тук. Има също доказателство за заговор за убийство на служител на закона — това съм аз.
Рамос кимна и не поиска по нататъшно обяснение. Не го интересуваше. Той стана, отиде до един от шкафовете и измъкна две големи черни папки. Бош седна на едно празно бюро и агентът остави папките пред него.
— Това са известните лица, свързани с Умберто Сорильо. Разполагаме с малко биографични данни за някои от тях. За други знаем само от наблюдения. Може дори да нямаме имената им.
Бош отвори първата папка и се вгледа в снимката в горната част. Беше мъгляво увеличение с размери двайсет на двайсет и пет на фотография, заснета при наблюдение. Рамос каза, че това е Сорильо, за което и Бош се бе досетил. Черна коса, брада, напрегнат втренчен поглед от тъмните очи. Бе виждал това лице и преди. По-младо, без брада и с усмивка вместо втренчения празен взор. Остарялото лице на момчето, снимало се с Калексико Мур.
— Какво знаете за него? — попита той Рамос. — Нещо за семейството му?
— Нямаме информация за такова. Не че сме се ровили много. Пет пари не даваме откъде е дошъл, интересува ни само с какво се занимава сега и какво е намислил.
Бош обърна пластмасовата страница и заразглежда снимките, направени при арест или наблюдение. Рамос се върна при бюрото си, сложи един лист в пишещата машина и затрака.
— Изготвям документ о показанията ти на таен информатор. Ще заобиколя някак си правилата.
След като прегледа около две трети от първата папка, Бош намери мъжа с трите сълзи. Имаше няколко негови снимки (от арести и от наблюдения), направени от всякакъв ъгъл в продължение на годините. Видя как лицето му се променяше с прибавянето на сълзите: от усмихнат пуяк той се бе превърнал в закоравял престъпник. Според кратките биографични данни се казваше Освалдо Арпис Рафаелильо и беше роден през хиляда деветстотин петдесет и втора. Трите му престоя зад решетките били за убийство като малолетен, убийство като пълнолетен и притежание на наркотици. Бе прекарал половината си живот по затворите. Досието го характеризираше като предан до живот човек на Сорильо.
— Ето, открих го — рече Бош.
Рамос дойде при него. Той също го позна.
— Казваш, че бил в Лос Анжелис и премахвал ченгета?
— Да. Поне едно. Според мен може да се е справил и с първото. Смятам, че освен това е очистил и един „куриер“ от конкуренцията. Един хаваец, Джими Капс. Той и едното ченге са били удушени по един и същ начин.
— С мексиканска примка, нали?
— Точно така.
— Ами общият работник? Онзи, който според теб е пречукан във фабриката за вредители?
— Може да ги е убил всичките. Не зная.
— Този Арпис има дебело досие. Да, излезе от пандиза едва преди година. Той е хладнокръвен убиец, Бош. Един от основните хора на Папата. Изпълнител на волята му. Всъщност хората тук го наричат Алвин Карпис. Сещаш ли се, онзи убиец с автомата от тридесетте? Бандата „Ма Баркър“? Арпис бе прибран за две убийства, ала казват, че това изобщо не е достатъчно. В действителност е очистил повече хора, отколкото можеш да преброиш.
Бош се взря в снимките и попита:
— Това ли е всичко, което имате за него? Само тези неща?
— Някъде има още, но не ти трябва да знаеш повече. Много от информацията е непотвърдена и е от рода на „той каза“ или „тя каза“. Основното, което се говори за Ал Карпис, е, че когато Сорильо правел първите си ходове към върха, този тип е бил сам на фронтовата линия и му е вършел черната работа. Всеки път, щом на Сорильо му потрябвал човек да свърши нещо, обръщал се към приятеля си Арпис от бедняшкия квартал. Той щял да свърши работата. А както казах, окошарили го само два пъти. За останалите вероятно си е платил свободата.
Хари започна да записва част от биографичните данни в едно тефтерче. Рамос продължаваше да говори:
— Тези двамата идват от един квартал на юг оттук. Казва се…
— „Светци и грешници“.
— Да, „Светци и грешници“. Някои от местните полицаи, на които вярвам само колкото да ги използвам, казват, че Арпис имал истинска слабост към убийството. В квартала си имали приказка: „Quien eres?“ Тоест какъв си? Било като предизвикателство. Нали схващаш, означавало „на чия страна си?“ С нас ли си, или против нас? Светец или грешник? А когато Сорильо взел властта, използвал Арпис, за да извади от строя хората, които били срещу тях. Местните твърдят, че след като пречуквали някого, те разпространявали новината из квартала. El descubrio quien era. Което значи…