— Той разбра какъв е.
— Именно. Било добра реклама и карало местните да минават на негова страна, в случай че наистина се замесвали в бизнеса. За да го постигнат, те оставяли бележка върху трупа. Убивали някого, написвали „Той разбра какъв е“ или нещо подобно и го забождали на ризата му.
Бош нито каза, нито записа нещо. Още едно парче от мозайката пасна на мястото си.
— Понякога човек все още го вижда изписано с графити из квартала — рече Рамос. — То е част от легендата, заобикаляща Сорильо. Част от това, което го прави Папата.
Хари най-сетне затвори тефтера си и се изправи.
— Получих каквото ми трябваше.
— Добре. Пази се, Бош. Нищо не гарантира, че няма да опитат пак, особено ако задачата е поверена на Арпис. Искаш ли да се пошляеш тук днес? Безопасно е.
— Не, ще се оправя. — Той кимна и направи крачка към вратата. После пипна пейджъра на колана си. — Ще ми се обадите ли?
— Да, ще участваш. Корво пристига за акцията, така че искам да съм сигурен, че си насреща. Къде ще бъдеш по-късно днес?
— Не зная. Май ще я карам като турист. Ще посетя историческото дружество, ще отида на борба с бикове.
— Само имай търпение. Ще ти се обадим.
— Дано.
Тръгна към колата си, без да спира да мисли за бележката, намерена в задния джоб на Кал Мур:
„Разбрах какъв съм.“
Глава XXVI
Нужни му бяха трийсет минути, за да мине границата. Колоната коли започваше почти километър преди сиво-кафявия граничен пункт. Докато чакаше и напредваше с по няколко метра при придвижването на една-две коли напред, монетите и еднодоларовите му банкноти се свършиха, тъй като армия от селяни се изреди край прозореца му. Те протягаха шепи или продаваха евтини вехтории и храна. Много от тях измиха предното стъкло с мръсните си парцали без позволение, а сетне протегнаха ръце за монети. Всяко следващо измиване замазваше все повече стъклото и накрая му се наложи да включи чистачките и да напръска прозореца с вода от колата. Когато най-сетне се добра до контролно-пропускателния пункт, граничният патрул, носещ огледални слънчеви очила, само му махна да продължи, след като видя значката, и му подвикна:
— Отбийте вдясно и си измийте предното стъкло с маркуча, ако искате да махнете тази мръсотия.
Няколко минути по-късно Бош паркира на едно от свободните места пред градския съвет на Калексико. Загледа се в парка отсреща, докато пушеше цигарата си. Днес нямаше трубадури. Паркът беше почти празен. Той излезе и се отправи към вратата с надпис „Историческо дружество на Калексико“, без да е сигурен какво търси. Имаше свободен следобед и знаеше само, че зад смъртта на Кал Мур стоеше една по-дълбока следа — от решението му да пресече чертата, през бележката в задния му джоб и до снимката му заедно със Сорильо преди толкова години. Искаше да разбере какво се е случило с къщата, наричана от Мур замък, и с мъжа, с когото се бе снимал, онзи с бялата като сняг коса.
Стъклената врата бе заключена и той откри, че в неделя дружеството отваряше чак в един. Погледна часовника си и видя, че трябваше да изчака още петнайсет минути. Вдигна ръце на стъклото, надникна между тях и не забеляза никого в малкото помещение, оборудвано с две бюра, стена с книги и две стъклени изложбени витрини.
Дръпна се от вратата и се замисли дали да не оползотвори времето, като си вземе нещо за ядене. Реши, че е прекалено рано. Вместо това отиде до полицейския участък и си купи кока-кола от автомата в минифоайето. Той кимна на полицая зад стъклената преграда. Днес дежурен беше Грубер.
Докато стоеше облегнат на стената отвън, пиеше си безалкохолното и гледаше към парка, Хари забеляза, че едно старче с оредяла отстрани като решетка бяла коса отключва вратата на историческото дружество. Оставаха още няколко минути, ала Бош се върна по алеята и го последва вътре.
— Отворено ли е? — попита той.
— Може да се каже — отвърна старецът. — Аз съм тук. Нещо определено, с което да ти помогна?
Бош застана в средата на залата и обясни, че не е наясно какво иска.
— Един вид издирвам корените на един приятел и смятам, че баща му е бил историческа фигура. Искам да кажа в Калексико. Бих желал да открия къщата им, ако не е съборена, да разбера каквото мога за стареца.
— Как се казва този приятел?
— Не зная. Всъщност известно ми е само, че фамилното му име е било Мур.