Корво го последва, а Бош и Агила тръгнаха след него. Другите агенти вървяха на опашката. В подобния на пещера хангар Хари видя един до друг три черни хеликоптера. Няколко мъже, повечето в черни работни комбинезони, се въртяха насам-натам и пиеха кафе от бели чашки. Два от хеликоптерите бяха с широк корпус и служеха за превоз на личния състав. Бош ги позна. Бяха модел UH–1N. Използваха ги в Хуей. Специфичното бумтене на перките им за него винаги щеше да бъде звукът на Виетнам. Третият хеликоптер беше по-малък и по-лъскав. Приличаше на летателен апарат, произведен с рекламна цел — нещо като новинарски или полицейски хеликоптер, ала бе преустроен в боен. Той различи картечното дуло, монтирано от дясната страна на корпуса. Под кабината на пилота пък бе прикрепено внушително снаряжение, включително прожектор и апарат за нощно виждане. Мъжете е черните комбинезони изчегъртваха белите цифри и букви от опашката на хеликоптера. Подготвяха се за изненадващо нощно нападение.
Бош забеляза, че Корво идва към него.
— Наричаме го „Рис“ — каза той и кимна към най-малкия от трите хеликоптера. — Използваме ги предимно при операции в Централна и Южна Америка, но успяхме да се докопаме до този и да спрем пътя му на юг. Предназначен е за нощни действия. Има си пълно оборудване за нощно виждане — инфрачервени, топлинни датчици. Ще бъде въздушният команден пункт.
Бош само кимна. Не беше така впечатлен от апаратурата както Корво, който изглеждаше по-въодушевен, отколкото при срещата им в „Код 7“. Тъмните му очи шареха из хангара и поглъщаха всичко. Хари осъзна, че полевата работа май му липсваше. Бяха го забили в Лос Анжелис, а такива като Рамос трябваше да участват във военните игри.
— Ето къде ще бъдете ти и партньорът ти — допълни Корво и кимна към „Рис“. — Заедно с мен. Хубаво и безопасно. Като наблюдатели.
— Ти ли командваш парада или Рамос?
— Аз.
— Надявам се. — После, като гледаше към военния хеликоптер, той допълни: — Обясни ми нещо, Корво. Искаме Сорильо жив, нали?
— Точно така.
— Добре, тогава какъв е планът, след като го хванем? Той е мексикански гражданин. Не можете да го прехвърлите през границата. Просто ще го предадете на мексиканците, така ли? До един месец ще излезе от затвора, в който го приберат. Разбира се, ако изобщо го вкарат в пандиза.
Това бе проблем, на който всяко ченге в Южна Калифорния се бе натъквало. Мексико отказваше да екстрадира гражданите си в САЩ за престъпления, извършени там. Завеждаха дела срещу тях в родината им. А беше добре известно, че най-големите наркотърговци в Мексико превръщаха влизането в затвора в посещение на хотел. Жени, наркотици, алкохол и други удобства можеха да се получат винаги, щом се плащаха добри пари. Имаше един случай, при който осъден наркобарон на практика заел мястото на директора на затвор в Хуарес. Той му платил сто хиляди долара за привилегиите, около четири пъти повече от годишната заплата на директора. Сега последният беше зад решетките на същия затвор.
— Разбирам какво имаш предвид — рече Корво. — Но не се тревожи. Имаме план. Единственото, за което трябва да се тревожиш, е задникът ти и този на партньора ти да останат здрави. По-добре хубаво го наглеждай. Няма да е лошо и да пийнеш малко кафе. Нощта ще бъде дълга.
Бош се върна при Агила до работната маса, където беше сипано кафето. Те кимваха на някои от кръжащите около масата агенти, ала рядко получаваха отговор на жестовете си. Бяха поканените неканени участници. От мястото си можеха да видят извън авиационните хангари редица кабинети. Там няколко мексиканци със зелени униформи седяха на бюра или маси, пиеха кафе и чакаха.
— Гвардията — отбеляза Агила. — От град Мексико. Няма ли никой в Мексикали, на когото Агенцията за борба с наркотиците да вярва?
— Ами след тази вечер ще вярват на теб. — Бош запали цигара към кафето и продължително оглежда хангара. Сетне попита: — Какво мислиш?
— Мисля, че на Папата на Мексикали ще му развалят съня тази нощ.
— Така изглежда.
Те се отдалечиха от масата, за да могат и други да пият кафе, и се облегнаха наблизо, откъдето да наблюдават подготвянето на екипировката за нападението. Бош погледна към задната част на хангара и видя Рамос с група мъже, облечени с обемисти черни комбинезони. Хари се приближи към тях и забеляза, че под комбинезоните те носеха леки огнеупорни костюми. Някои от тях се нацапаха с вакса за обувки около очите и надянаха черни маски за ски. Отрядът ТЕУЕ. Те нямаха търпение да се издигнат във въздуха, да се впуснат в акция. Той почти подушваше адреналина им. Бяха дванайсет човека. Бъркаха в големи черни сандъци и трупаха отвън снаряжението, нужно им за нощната мисия. Бош видя бронирани каски и жилетки, звукодезориентиращи гранати. На кръста на един от мъжете висеше кобур с деветмилиметров P–226 с удължен пълнител. Предположи, че пистолетът щеше да послужи само за подкрепление. От един от сандъците той видя да се подава цевта на дълга пушка. Тогава Рамос го забеляза, бръкна в сандъка и му занесе оръжието. На лицето му разцъфна странна цинична усмивка.