— Я виж това — каза агентът. — „Колт“ ги произвежда единствено за нас, приятелче. R0636. Това е модифицирана версия на стандартната деветмилиметрова автоматична пушка. Действа с инфразвукови, 9,5 грамови кухи куршуми. Знаеш ли какво прави един от тях? Ще продупчи три тела, преди изобщо да си помисли да забави скоростта. Има и модифициран заглушител. Тоест никакви припламвания от дулото. Тия момчета винаги са като подвижни лаборатории. Край тях се отделят етерни изпарения и искрите от дулото могат да ги възпламенят. Бум! — и се приземяваш след две пресечки. Не и с тези автоматични пушки обаче. Никакво пламъче от дулото. Прекрасно е. Ще ми се довечера да атакувах с една от тези. — Рамос държеше оръжието и го гледаше нежно, както майка съзерцава първото си бебе. — Ти си бил във Виетнам, Бош. Нали?
Бош само кимна.
— Усещах го. Има нещо в теб, по което винаги мога да позная. — Той върна оръжието на собственика му. Чудатата усмивка още не бе изчезнала от лицето му. — Бях прекалено млад за Виетнам и твърде стар за Ирак. Не е ли гадно?
Съвещанието започна почти в десет и половина. Рамос и Корво събраха всичките агенти, гвардията и Бош и Агила пред голяма дъска за съобщения, на която беше закачена увеличена въздушна снимка на ранчото на Сорильо. Хари забеляза, че в ранчото имаше обширни площи неизползвана земя. Папата се бе обезопасил с пространство. На запад от имението му бяха планините Кукапа, една естествена граница, а в другите посоки беше създал буферна зона от хиляди акри с ниска растителност.
Двамата командващи агенти стояха от двете страни на дъската, като Рамос водеше съвещанието. Използвайки един метър за показалка, той очерта границите на ранчото и посочи мястото, което нарече обитаем център — в голям двор, ограден със стени, имаше хасиенда, бунгало и съседна постройка от типа на бункер. Сетне посочи фуражните ограждения и обора, разположени на около километър и половина от обитаемия център по границата на ранчото откъм шосе „Вал Верде“. Показа и двора на „Инвайробрийд“ от другата страна на шосето.
След това Рамос закачи друга увеличена фотография, обхващаща детайлно около една четвърт от ранчото — от обитаемия до развъдния център и до двора на „Инвайробрийд“. Снимката бе направена от достатъчна близост, за да могат да се видят миниатюрните фигури по покривите на бункера. В местността, обрасла с ниски храсти, зад постройките имаше черни точки, открояващи се на кафяво-зеленикавия фон. Биковете. Бош се запита кой ли от тях беше Ел Темблар. Чуваше как един от гвардейците превеждаше инструкциите на група свои колеги, скупчили се около него.
— Така. Тези снимки са отпреди приблизително трийсет часа — каза Рамос. — Поръчахме на НАСА да направят нисък полет със сателита U–34. Поръчахме им и диаграми с топлинен резонанс и точно това е хубавото. Червените петна, които виждате, са излъчващите топлина обекти.
Той закачи ново фотоувеличение до другото. То беше компютърна графика с червени квадрати — сградите — на фона на море от синьо и зелено. Извън квадрата имаше малки червени точици и Бош предположи, че това са биковете.
— Фотографиите са направени в един и същ момент вчера — продължи Рамос. — Като сравняваме поточково графиката и обикновената снимка, можем да изтъкнем известни аномалии. Тези квадрати са сградите, а повечето от тези по-малки червени петънца са биковете.
С помощта на метъра той посочваше ту едното, ту другото фотоувеличение. Бош осъзна, че на графиката имаше повече червени точки, отколкото бикове на снимката.
— И така, тези петна не съответстват на животните от снимката — поясни агентът. — Това, с което си съответстват, са фуражните отделения.
Заедно с Корво те закачиха още две увеличения. Това бяха снимките, заснети от най-голяма близост досега. Бош ясно различи ламаринения покрив на малък навес. Край него стоеше дребно черно добиче. На съответната графика и добичето, и навесът бяха яркочервени.
— Това по принцип са малки заслони, предпазващи сеното и фуража за добитъка от дъжд. Според НАСА тези навеси биха излъчили някаква остатъчна топлина, която ще се изобрази на резонантните топлинни диаграми. Те обаче заявиха, че тя категорично не би изглеждала така на графиката. Следователно, според нас тези фуражни отделения са прикрития. Смятаме, че там са отдушниците за отходни газове, излизащи от подземен комплекс. Предполагаме, че някъде в постройките на обитаемия център има вход, който води до подземната лаборатория. — Той ги остави да осмислят информацията. Никой не зададе въпрос и Рамос продължи: — Освен това има… Получихме информация от поверителен източник, че съществува тунелна система. Смятаме, че тя води от развъдния център тук до този комплекс — фабрика, наречена „Инвайробрийд“. Това е позволило на Сорильо да се изплъзне от наблюдението ни и е един от вероятните начини за прекарване на продукта от ранчото към границата.