Рамос се впусна в подробности за нападението. Планът беше да ударят в полунощ. Мексиканската гвардия трябваше да поеме двойна отговорност. Една обикновена кола щеше да бъде изпратена до портата на ранчото. Тя щеше да кривне по чакъления път на имението, все едно шофьорът е пиян. Като се възползват от тази уловка, тримата гвардейци в колата щяха да арестуват двамата часови на портата. След това половината от останалите федерални щяха да се придвижат по чакъления път до обитаемия център, а другата половина щеше да се отправи към „Инвайробрийд“, да го обкръжи и да изчака развоя на събитията в ранчото.
— Успехът на операцията до голяма степен зависи от това двамата мъже на портата да бъдат заловени, преди да са предупредили обитаемия център — каза Корво. Това бяха първите му думи от началото на съвещанието. — Ако се провалим тук, губим елемента на изненада.
След като наземната атака започнеше, щяха да дойдат трите въздушни бригади. Двата транспортни хеликоптера кацат от северната и от източната страна на обитаемия център, за да свалят бригадата ТЕУЕ. Хората от ТЕУЕ осъществяват проникване във всички постройки. Третият хеликоптер, „Рис“, остава във въздуха и действа като летящ команден пункт.
Накрая Рамос обясни, че в ранчото има два патрулиращи двуместни джипа „Роувър“. Те не патрулирали по определен маршрут и щяло да бъде невъзможно определянето на точното им местоположение до започване акцията.
— Това е непредвидимият елемент — каза Рамос. — Ето защо имаме подвижно въздушно командване. Те ще ни предупредят за приближаването на джиповете или „Рис“ просто ще ги извади от строя.
Агентът крачеше назад-напред пред дъската за съобщения и размахваше метъра. Бош виждаше, че това му харесва — усещането да бъде ръководител. Може би така компенсираше за Виетнам и Ирак.
— Добре, господа, имам да ви покажа още няколко неща — рече Рамос, докато закачваше поредната снимка. — Нашата цел е ранчото. Имаме разрешение да претърсим за наркотици. Ако намерим съоръжения за производство, златни сме. Ако открием наркотици, златни сме. Ала това, което всъщност ни трябва, е този мъж. — Снимката бе увеличение от папката с досиета, която Бош разглежда тази сутрин. — Ето го нашия човек. Умберто Сорильо. Папата на Мексикали. Не го ли хванем, цялата операция отива по дяволите. Той е големият мозък. Това е човекът, който ни трябва. Може да ви е интересно да научите, че освен в дейност, свързана с наркотици, той е заподозрян за убийствата на двама полицаи от Лос Анжелис, без да смятаме две други убийства там, извършени през последния месец. Този мъж изобщо не се двоуми. Ако не го направи сам, разполага с много свои хора, които ще го извършат. Той е опасен. Всеки, когото срещнем в ранчото, трябва да се счита за въоръжен и опасен. Въпроси?
Един от гвардейците попита нещо на испански.
— Добър въпрос — отговори Рамос. — Няма да проникнем още в началото в „Инвайробрийд“ по две причини. Първо, нашата основна цел е ранчото, а щеше да се наложи първоначално да отделим повече сили за „Инвайробрийд“, ако се готвехме да влезем едновременно във фабриката и в ранчото. Второ, нашият информатор предупреждава, че в онзи край на тунела може да има капан. Добре прикрита бомба. Не желаем да рискуваме. Когато овладеем положението в ранчото, ще влезем в тунела и ще го проследим докрай.
Той зачака други въпроси. Такива нямаше. Мъжете пред него пристъпваха от крак на крак, гризяха си ноктите или почукваха с палци по колената си. Притокът на адреналин тепърва започваше да се покачва. Бош го бе виждал и преди, във Виетнам и след това. Затова посрещна собственото си нарастващо вълнение с тревожно чувство на страх.
— Добре тогава! — изкрещя Рамос. — Искам всички в пълно бойно снаряжение до един час. В полунощ атакуваме!
Съвещанието приключи с няколко младежки викове на по-неопитните агенти. Бош се приближи до Рамос, който сваляше фотографиите от дъската.