През екранчето на апарата на Бош всичко изглеждаше нереално. Жълтата окраска. Малките фигурки. Приличаше на лошо заснет и редактиран филм.
— Превключвам на приземна връзка — каза Корво.
Бош чу щракването при смяната на честотите. Почти веднага започна да улавя бърборенето по радиостанциите и тежкото дишане на тичащи хора. Последва силен трясък, ала не беше стрелба. Бе звукът от избитата със сила врата. Сега в ефира се носеха панически викове:
— Policia! DEA!
Корво се вмести в едно моментно затихване на крясъците:
— Приземна база едно, обадете се. Какво е положението? Да чуем подвижната база.
След известни радиосмущения се появи гласът на Рамос:
— Влязохме в пункт А. Повтарям… Влязохме… Връзката прекъсна. Пункт А беше хасиендата. Според плана трябваше да ударят хасиендата и бункера, пункт Б, едновременно.
— База две, влязохте ли вече в пункт Б? — попита Корво.
Никакъв отговор. Няколко дълги секунди цареше пълна тишина, а сетне Рамос отново беше в ефира.
— Въздушен водач, засега не мога да се свържа с База две. Въпросният екип приближи входа и ние…
Преди връзката да прекъсне, Бош чу звука на автоматична стрелба, който не можеше да се сбърка. Усети как адреналинът започва да изпълва тялото му. При все това той можеше само да седи, да се вслушва в онемелия радиоефир и да наблюдава мрачната жълта картина през маската за нощно виждане. Стори му се, че вижда проблясването на оръжия в предната част на бункера. След това Рамос пак се обади:
— Загазихме! Загазихме!
Хеликоптерът се килна и пилотът ги качи по-нависоко. Когато летателният апарат се издигна, екранчето за нощно виждане обхвана по-голяма част от събитията долу. В полезрението на Хари навлезе целият обитаем център. Сега съзря фигури върху покрива на бункера, придвижващи се към лицевата страна на постройката. Той превключи копчето отстрани на шлема си и каза в говорителя:
— Корво, качили са хора на покрива. Предупреди ги.
— Не се намесвай! — изкрещя Корво, а сетне се обърна към хората долу: — База две, База две, има оръжия на покрива на бункера. Преброих две позиции, приближаващи от северната страна. Приехте ли?
Бош изобщо не чуваше стрелба на фона на бръмченето на перките, но виждаше пламъчетата на автоматични оръжия от две места в предната част на бункера. Забеляза и единични припламвания откъм колите, ала гвардията бе в отбранителна позиция. Чу как някаква радиостанция се включи и долетя шум от престрелка, но после връзката прекъсна, без да е казана и дума.
— База две, приемате ли? — обади се Корво в празнотата. В гласа му едва се долавяше първоначалното напрежение преди паника. Не получи никакъв отговор. — База две, приемате ли?
Отвърна му задъхан глас:
— База две. Да. Притиснати сме на входа на пункт Б. Подложени сме на кръстосан огън. Нужна ни е помощ.
— База едно, докладвайте! — излая Корво. Последва дълга пауза. После Рамос се включи. Думите му бяха частично накъсани от изстрели.
— Прието. Ние… къщата… трима заподозрени са мъртви. Тук няма никой друг. Като че ли са… Шибан бункер!
— Отидете при бункера. Две имат нужда от подкрепление.
— … натам.
Бош усети, че гласовете по радиостанцията бяха по-високи и по-настоятелни. Кодираните думи и формалният език бяха очистени. Страхът го направи. Бе виждал това през войната. Както и по улиците, когато носеше полицейска униформа. Страхът, макар и винаги неназован, все пак очистваше хората от внимателно обмислените им пози. Адреналинът бучи и страхът клокочи в гърлото като запушен канал. Чистото желание за оцеляване взима връх. То изостря ума, окастря всички глупости. Едно някога обмислено указание за пункт Б се превръща в почти истерична ругатня.
Докато стоеше на четиристотин метра височина и гледаше надолу през апарата за нощно виждане, Бош забеляза и недостатъка на плана. Командосите от Агенцията се бяха надявали да изпреварят гвардията с хеликоптерите си, да нападнат обитаемия център и да обезопасят мястото, преди наземните отряди да са пристигнали. Това обаче не бе станало. Гвардията вече беше там и сега един от отрядите ТЕУЕ бе притиснат между гвардейците и хората в бункера.
Внезапно изстрелите от бункера се усилиха. Хари го разбра по зачестилите припламвания на оръжията. Сетне през екранчето видя как от задната част на бункера изведнъж изскочи джип и започна да се отдалечава с голяма скорост. Той разби една порта в стената, заобикаляща двора, и се отправи в югоизточна посока през полупустинната местност. Бош отново включи предавателя си.