— Дадено.
Корво тръгна да влиза в къщата, ала се върна.
— Още нещо. Дръж мексиканците настрана от това.
Той имаше предвид гвардията. Агентът кимна и тогава Корво се отдалечи наперено. Рамос погледна към Бош, който стоеше в сянката на верандата. Те безмълвно се разбраха. Хари знаеше, че пред средствата за осведомяване щеше да бъде заявено, че Кърт е бил фатално ранен от хората на Сорильо. Никой нямаше да спомене и дума за приятелски огън.
— Проблем ли имаш? — попита агентът.
— Нямам никакви проблеми.
— Добре. Тогава няма да се наложи да се тревожа за теб. Нали, Бош?
Бош пристъпи към вратата.
— Рамос, къде е Сорильо?
— Все още претърсваме. Остава още много за покриване в тези сгради. Мога само да ти кажа, че приключихме с хасиендата и той не е тук. Вътре има само трима мъртъвци и той не е сред тях. Явно не разполагаме с някого, който може да говори. Твоят убиец на ченгета обаче е вътре, Бош. Мъжът със сълзите.
Хари безмълвно заобиколи Рамос и трупа и влезе в хасиендата. Внимаваше да не стъпи в кръвта. Докато минаваше, той сведе поглед към очите на мъртвеца. Те вече помътняваха и приличаха на късчета мръсен лед.
Мина по един коридор към предната част на къщата, където чу гласове откъм някаква отворена врата в долната част на стълбището до предния вход. Когато приближи, видя, че това беше кабинет. Имаше голямо бюро от лакирано дърво, чието средно чекмедже бе отворено. Зад бюрото имаше стена, покрита с лавици с книги.
В стаята бяха Корво, един от командосите от ТЕУЕ и два трупа. Единият бе на пода до преобърнат диван. Другият се беше отпуснал на стол край единствения прозорец в кабинета, непосредствено вдясно от бюрото.
— Влизай, Бош — каза Корво. — Вероятно ще можем да се възползваме от експертното ти мнение.
Тялото на стола привлече вниманието на Бош. Скъпото черно кожено яке на мъжа бе разкопчано и се показваше пистолет, който все още стоеше в кобура на колана му. Беше Грена, макар и трудно да се познаваше от пръв поглед, тъй като куршумът, влязъл в дясното слепоочие на капитана, беше унищожил голяма част от лицето при излизането си изпод лявото око. Кръвта се бе стекла и по двете рамена и беше съсипала якето.
Бош отвърна очи и погледна към мъжа на пода. Единият му крак бе преметнат през облегалката на катурнатия назад диван. Имаше най-малко пет дупки в гърдите му, доколкото успя да види сред кръвта. Трите сълзи, татуирани на бузата, също не можеха да се сбъркат. Арпис. Човекът, когото видя в „При По“. На пода до десния му крак лежеше хромиран пистолет четиридесет и пети калибър.
— Това ли е твоят човек? — попита Корво.
— Да, един от тях.
— Чудесно. Значи вече не бива да се притесняваш за него.
— Другият е от щатската полиция. Един капитан, казва се Грена.
— Да, току-що извадих паспорта от джоба му. Имаше и шест хилядарки в портфейла. Не е зле, след като капитаните от щатската полиция изкарват около триста долара седмично. Я погледни тук.
Той мина от другата страна на бюрото. Бош го последва и забеляза, че килимът бе прегънат и в пода се разкриваше сейф с размерите на хотелски хладилник. Плътната му стоманена врата бе отворена и подпряна, а вътрешността беше празна.
— Така е бил заварен, когато ТЕУЕ влезли тук. Какво смяташ? Тези трупове май не са много отдавна. Струва ми се, че сме закъснели съвсем малко за шоуто, а?
Бош изучава сцената няколко секунди.
— Трудно е да се каже. Изглежда като края на една сделка. Може би Грена е станал алчен. Поискал е повече, отколкото е заслужавал. Може би със Сорильо са играели някаква игра, движели са някаква измама, и всичко е пропаднало. Видях го преди няколко часа на коридата.
— Нима? И какво ти каза? Че отива при Папата, за да го гръмнат?
Корво не се засмя, нито пък Бош.
— Не, каза само да се разкарам от града.
— И така, кой го е застрелял?
— На мен ми приличат на рани от четирийсет и пети калибър. Просто налучквам. Така Арпис става вероятен кандидат.
— Тогава кой е застрелял Арпис?
— Хвана ме натясно. Но ако се опитвах да позная, вероятно Сорильо или който там е бил зад бюрото е извадил пистолет от онова чекмедже и е започнал да гърми по Арпис, който е стоял ей тук, пред него. Той е залитнал назад и се е прекатурил през дивана.
— Защо ще го застрелва?
— Не зная. Може би на Сорильо не му е харесало това, което е направил с Грена. Може да е започнал да се плаши от него. Може би Арпис е предприел същия ход като Грена. Вероятностите са много. Никога няма да разберем. Стори ми се, че Рамос говореше за три трупа.