— От другата страна на фоайето.
Бош прекоси фоайето и влезе в дълга и широка дневна. Вътре имаше дебел бял килим от неразчесана вълна и бяло пиано. На стената висеше портрет на Елвис, а под него имаше бял кожен диван. Килимът бе изцапан с кръвта на третата жертва, която лежеше пред канапето. Това беше Данс. Хари позна човека от полицейската снимка, макар сега да имаше огнестрелна рана в челото и русата му коса да бе боядисана в черно. Тренираното намръщено изражение бе заменено с израз на учудване. Очите му бяха отворени и почти създаваха впечатление, че гледат към дупката в челото му.
Корво влезе зад него.
— Какво мислиш?
— Мисля, че на Папата май му се е наложило да се измъкне оттук светкавично. А не е искал да остави тези тримата след себе си, за да не се разприказват… По дяволите, Корво, не зная.
Корво вдигна портативната радиостанция към устата си.
— Претърсващи екипи — каза той. — Докладвайте.
— Тук водачът на претърсването. Открихме подземната лаборатория. Входът е откъм бункера. Огромна е. В коритата за сушене има оставен наркотик. Невъобразимо количество. Улучихме десетката. Златни сме!
— Ами основният заподозрян?
— Засега негативен резултат. Никакви заподозрени в лабораторията.
— Мамка му! — изруга Корво, след като прекъсна връзката. Той разтри белега на бузата си с края на радиостанцията, обмисляйки какво да прави по-нататък.
— Джипът — каза Бош. — Трябва да го последваме.
— Ако е тръгнал към „Инвайробрийд“, гвардията го чака там. За момента не мога да пусна хората си да тичат напосоки из ранчото. Та то е шест хиляди акра, дявол го взел!
— Аз ще отида.
— Чакай малко, Бош. Тази акция не е твоя.
— Зарежи това, Корво. Тръгвам.
Глава XXX
Бош излезе от къщата, взря се в сумрака за Агила и накрая забеляза, че той стоеше до арестантите и гвардията. Осъзна, че мексиканецът вероятно се чувстваше повече аутсайдер тук и от самия него.
— Тръгвам след джипа, който видяхме. Мисля, че беше Сорильо.
— Готов съм — отвърна Агила.
Преди да са успели да помръднат, Корво се приближи към тях тичешком, ала не за да ги спре.
— Бош, пратих Рамос в хеликоптера. Това е всичко, което мога да отделя.
Мълчанието, което последва, бе разкъсано от шума, идващ от другата страна на хасиендата, където перките на хеликоптера започваха да се въртят.
— Вървете! — извика Корво. — Иначе той ще тръгне без вас.
Те заобиколиха тичешком сградата и се качиха обратно на местата си в „Рис“. Рамос бе отпред с пилота. Летателният апарат рязко се издигна и Бош забрави за предпазния колан. Беше прекалено зает със слагането на шлема и уреда за нощно виждане.
През екранчето все още не се виждаше нищо. Никакъв джип. Никакъв беглец. Отправяха се югозападно от обитаемия център на ранчото. Докато наблюдаваше как жълтата земя се движи през стъклата за нощно виждане, Хари осъзна, че още не е информирал Агила за смъртта на капитана му. „След като свършим тук“ — реши той.
След две минути се натъкнаха на джипа. Беше паркиран в горичка от евкалиптови дървета и високи храсти. Или голямо колкото камион бодливо растение се бе разпростряло върху него, или някой го бе покрил с бодли като оскъдна маскировка. Джипът бе на около петдесет метра от оградите за добитъка и обора. Пилотът включи прожекторите и „Рис“ започна да кръжи. Нямаше и следа от шофьора. Нито помен от Сорильо. Докато надничаше между предните седалки, Бош забеляза как Рамос посочи на пилота с палец надолу и хеликоптерът започна да се спуска. Светлините бяха изключени и докато очите на Хари привикваха, имаше чувството, че пропадат в дълбините на някоя черна дупка.
Най-сетне той усети сблъсъка със земята и мускулите му леко се отпуснаха. Чу спирането на мотора и остана само свистенето и бумтенето на перките, въртящи се на свободен ход. През прозореца виждаше западната страна на обора. Отсам нямаше никакви врати и прозорци и той мислеше, че могат да се приближат при едно разумно прикритие, когато чу Рамос да крещи:
— Какво, по дя… Дръж се!
Последва силен удар и хеликоптерът рязко се наклони, след което започна да се плъзга. Бош погледна през прозореца и успя да види само, че бяха блъснати отстрани. Джипът. Някой е бил скрит в джипа. Ските за кацане на „Рис“ накрая се закачиха за нещо в земята и летателният апарат се преобърна. Когато видя, че все още въртящите се перки се забиха в пръстта и се разтрошиха, той покри лицето си и се сви. Сетне почувства, че тежестта на Агила се стоварва върху му и чу викове откъм пилотската кабина, които не можа да дешифрира.
Хеликоптерът се клати в това положение едва няколко секунди, след което последва друг мощен удар, този път челен. До него долетя шум от разкъсване на метал, пръсване на стъкло и стрелба.