От земята видя бика да свърва вляво като надарен атлет и да се насочва към Рамос. Агентът продължаваше да стреля и Бош виждаше как луната се отразява в гилзите, изхвърчащи от пистолета му. Но куршумите не спряха атаката на животното. Даже не я забавиха. Хари чу как пълнителят на оръжието се изпразни и как Рамос продължи да натиска спусъка на празен ход. Последният му вик беше неразбираем. Бикът го удари ниско в краката и после вдигна животинския си окървавен врат, изстрелвайки го във въздуха. Рамос като че ли се премяташе на забавен кадър, преди да падне на главата си и да остане безжизнен.
Бикът се опита да спре устрема си, ала инерцията и получените куршуми най-сетне го направиха неспособен да контролира огромната си тежест. Главата му се наклони и той се преобърна по гръб. После се изправи и се приготви за ново нападение. Бош пропълзя до пистолета си, взе го и се прицели. Ала предните крака на животното се огънаха и то рухна. След това бавно се обърна на едната си страна и остана да лежи неподвижно, с изключение на неувереното издигане и спадане на гърдите му. Сетне и то спря.
Агила и Бош едновременно се спуснаха към Рамос. Надвесиха се над него, но не го преместиха. Той лежеше по гръб, а очите му все още бяха отворени и по тях се бе спекла пръст. Главата му беше отпусната под неестествен ъгъл. Вратът му, изглежда, бе изцяло счупен при падането. В далечината чуваха единия от хеликоптерите, който летеше към тях. Бош се изправи и видя как прожекторът му кръстосваше полупустинната местност и ги търсеше.
— Влизам в тунела — рече Бош. — Когато кацнат, последвай ме с подкрепление.
— Не. Идвам с теб. — Агила го каза по начин, който не подлежеше на обсъждане. После се наведе, измъкна радиостанцията от колана на Рамос и взе фенера. Даде радиостанцията на Бош и добави: — Кажи им, че отиваме и двамата.
Хари се свърза с Корво.
— Къде е Рамос?
— Току-що го загубихме. Аз и Агила влизаме в тунела. Предупреди гвардията при „Инвайробрийд“, че минаваме отдолу. Не искаме да ни застрелят.
Той изключи радиостанцията, преди Корво да успее да отговори, и я пусна на земята до мъртвия агент. Другият хеликоптер вече бе почти над тях. Те изтичаха към обора с вдигнати и заредени оръжия и бавно се придвижиха край стената до входа, където видяха, че вратата беше отворена. Достатъчно широко, за да мине един човек.
Двамата влязоха и се приведоха в тъмнината. Агила зашари с лъча на фенерчето. Оборът приличаше на пещера, а от двете му страни от край до край се редуваха отделения. В дъното бяха струпани клетки, използвани за превозване на биковете до арената, и същински кули от бали сено. Бош забеляза, че по средата на тавана минаваха редица лампи. Огледа се и откри, че електрическият ключ бе близо до плъзгащата се врата.
След като оборът бе осветен, те тръгнаха по пътеката между двата реда с отделения, като Бош вървеше вдясно, а Агила — вляво. Всички отделения бяха празни. Биковете бяха пуснати да обикалят из ранчото. Видяха отвора на тунела едва когато стигнаха до края на пътеката.
В ъгъла бе паркиран камион с подемен механизъм, чиито зъбци държаха копа от множество бали сено на метър над земята. На мястото, където бе стояла копата, сега в бетонния под зееше широка метър и двадесет дупка. Сорильо, или който там е бил беглецът, беше вдигнал балите с товароподемния механизъм, ала не бе имало кой да ги спусне на мястото им, за да прикрие пътя за бягство.
Бош се приведе, приближи се към ръба на дупката и погледна надолу. Видя стълба, която отвеждаше до един осветен коридор на около три метра и половина под земята. Той погледна към Агила.
— Готов ли си?
Мексиканецът кимна.
Бош тръгна пръв. Той се спусна няколко стъпала и след това скочи, като вдигна пистолета си, готов да стреля. Доколкото можеше да види обаче, в тунела нямаше никой. Дори не приличаше на тунел. По-скоро бе нещо като коридор. Достатъчно висок, за да може човек да върви прав, а по тавана минаваше изолационна тръба с кабели, които захранваха лампите в стоманените абажури, поставени на всеки шест метра. Тунелът свиваше леко наляво и затова краят му не се виждаше. Той тръгна по коридора и Агила скочи зад него.
— Добре — прошепна Бош. — Да се придържаме вдясно. Ако има стрелба, аз ще се целя долу, а ти горе.
Агила кимна и те започнаха да напредват бързо в тунела. Хари се мъчеше да се ориентира и смяташе, че се движат на изток и леко на север. Изминаха разстоянието до завоя бързо и след като се притиснаха плътно до стената, те преминаха във втория участък.
Бош осъзна, че завоят бе прекалено широк, за да са все още на една линия с „Инвайробрийд“. Взря се в последната отсечка от тунела и не забеляза никого. Виждаше стълбата на изхода на около петдесет метра пред себе си. Освен това знаеше, че не отиваха в „Инвайробрийд“. Щеше му се да не беше оставял радиостанцията до тялото на Рамос.