Операцията беше сложила край на голяма мрежа за контрабанда. Няколко агенти заминаха за Калексико, за да арестуват директора на „Инвайробрийд“ Илай. В ранчото бяха направени четиринадесет ареста. Щяха да последват и други. Ала всичко това не бе достатъчно за Корво или за който и да било. Не и след като имаше мъртви агенти, а Сорильо беше офейкал. Корво бъркаше, ако си мислеше, че Бош ще се задоволи със смъртта на Арпис. Хари искаше и Сорильо. Той беше човекът, заповядал убийствата.
Бош стана, за да не бъде повече свидетел на терзанията на агента. Имаше си достатъчно свои. Агила сигурно бе почувствал същото. И той се изправи и започна да обикаля с равнодушие около машините и мебелите. Всъщност чакаха една от гвардейските коли да ги откара обратно на летището, където бе колата на Бош. Агентите щяха да останат тук доста след изгрев-слънце. Бош и Агила обаче бяха приключили работата си.
Хари наблюдаваше как мексиканският му колега се връща в хранилището и се приближава към входа на тунела. Беше му казал за Грена, при което Агила само бе кимнал. Не реагира по никакъв друг начин. Сега мексиканецът приклекна и заизучава пода така, сякаш дървесните стърготини бяха разпръснати чаени листа, по които можеше да прочете местоположението на Сорильо. След няколко секунди той каза:
— Папата има нови ботуши.
Бош отиде при него и Агила посочи отпечаталите се стъпки в стърготините. Имаше една, която не беше от обувките на двамата детективи. Тя изпъкваше много ясно в праха и Хари разпозна удължения ток на каубойски ботуш. Вътре се виждаше буквата S, стилизирана като извита змия. Краищата на стъпката рязко изпъкваха в стърготините, главата на змията се бе отпечатала ясно.
Агила беше прав. Папата имаше нови ботуши.
Глава XXXI
През целия път до граничния пункт Бош размишляваше върху това как бе станало всичко, как сега като че ли парчетата от мозайката си бяха дошли на мястото и как някои можеха да останат незабелязани, ако Агила не бе открил стъпката. Сети се за кутията от каубойски ботуши в гардероба на апартамента в Лос Фелис. Толкова очевидна следа и все пак я беше пропуснал. Бе видял само каквото искаше да види.
Все още беше рано, първите признаци на зората едва започваха да си пробиват път на източния хоризонт и засега нямаше голяма колона на пропусквателния пункт. Никой не почистваше стъклата на автомобилите. Никой не продаваше вехтории. Бош показа значката си на отегчения граничен патрул и той му махна да продължи.
Нуждаеше се от телефон и малко кофеин. След две минути стигна до градския съвет на Калексико, взе си кока-кола от автомата в тясното фоайе на полицейския участък и излезе с нея до телефонния автомат на стената отвън. Погледна часовника си и прецени, че тя ще си е вкъщи, вероятно е станала и се приготвя за работа.
Запали цигара и набра номера, като плати с фонокартата си. Докато чакаше да бъде свързан, той погледна през мъглата към другата страна на улицата. Под разпилените из парка одеяла забеляза очертанията на спящи хора. Ниската мъгла създаваше на образите призрачни и самотни двойници.
Тереса вдигна след второто позвъняване. Гласът й издаваше, че вече бе станала.
— Здрасти.
— Хари? Какво има?
— Извинявай, че те събудих.
— Не си. Какво става?
— Да не би да се обличаш за погребението на Мур днес?
— Да. Какво значи това? Обаждаш ми се в шест без десет, за да попиташ…
— Този, когото ще заравят, не е Мур.
Последва продължително мълчание, през което Бош погледна към парка и видя изправен мъж, наметнат с одеяло, да се взира в него през мъглата. Хари отвърна поглед.
— Какво говориш? Хари, добре ли си?
— Уморен съм, но никога не съм бил по-добре. Казвам ти, че той още е жив. Имам предвид Мур. Току-що го изпуснах тази сутрин.
— Още ли си в Мексико?
— На границата съм.
— Това, което казваш, не е логично. Отпечатъците съвпаднаха, зъбният анализ също даде положителен резултат, а собствената му жена разпозна татуировката от снимка на трупа. Самоличността му бе потвърдена.
— Всичко това са глупости. Той е нагласил нещата.
— Защо ми се обаждаш сега и ми разказваш това, Хари?
— Искам да ми помогнеш, Тереса. Не мога да отида при Ървинг. Само ти ми оставаш. Помогни ми и ще помогнеш и на себе си. Ако не греша.