— Твърде голямо „ако“, Хари.
Бош пак хвърли поглед към парка, ала мъжът с одеялото бе изчезнал.
— Обясни ми само как е възможно това — каза тя. — Убеди ме.
Бош помълча малко като адвокат, подготвящ се за кръстосан разпит. Знаеше, че всяка дума, която кажеше сега, трябваше да издържи на критичната й преценка. Иначе щеше да я загуби.
— Освен отпечатъците и зъбния анализ, Шийхан ми каза, че и почеркът от бележката „Разбрах какъв съм“ съвпадал с неговия. Каза, че го сравнили с формуляр за нова адресна регистрация, който Мур приложил в личното си досие няколко месеца след като се разделил с жена си.
Той си дръпна продължително от цигарата и тя реши, че е свършил.
— Е, и? Не разбирам… Какво от това?
— Една от отстъпките, която профсъюзът на полицаите спечели при преговорите за трудовите договори преди няколко години, беше гарантираното право на достъп до личното досие. Така ченгетата могат да проверяват дали в досиетата си имат мъмрения, препоръки, оплаквания и други подобни. Така че Мур е имал достъп до досието си. Отишъл е в отдел „Личен състав“ преди няколко месеца и го е поискал, защото току-що се бил преместил и трябвало да актуализира адресната си регистрация. — Бош направи кратка пауза, за да оформи останалото в ума си.
— Добре, добре — подкани го тя.
— В личните досиета има и картончета с отпечатъци. Мур е имал достъп до картона с отпечатъци, който Ървинг ти е донесъл в деня на аутопсията. С този картон твоят специалист е сравнил отпечатъците. Разбираш ли? Докато досието е било у Мур, той може да е подменил картончето си с друго. После сте използвали фалшивия картон, за да идентифицирате трупа. Но както виждаш, това не е бил неговият труп. Бил е този на другия човек.
— Кой е той?
— Мисля, че е бил оттук. Един мъж на име Сорильо.
— Това изглежда пресилено. Имаше и други съответствия. Помня онзи ден в моргата. Как му беше името… А, Шийхан. Обадиха му се от лабораторията по криминалистика и му съобщиха, че отпечатъците в мотелската стая на Мур са съвпаднали. За сравнение са използвали образци, различни от нашите. Това е двойно потвърждение, Хари. После имаме и татуировката. Също и зъбния анализ. Как ще обясниш всичко това?
— Тереса, чуй ме. Всичко може да бъде обяснено. Всичко. Зъбният анализ ли? Сама ми каза, че сте намерили само една годна за изследване част — участък от канал към корена на зъба. Това означава, че не е останал никакъв корен. Бил е мъртъв зъб, така че не би могла да определиш преди колко време е бил изваден. Просто е съвпадал със зъболекарските диаграми. Добре, но човек от отряда на Мур ми каза, че е видял как при едно сбиване на булевард „Холивуд“ ударили шефа му и му избили един зъб. Може и да е същият от диаграмата, не зная.
— Добре, ами отпечатъците в стаята му? Как ще обясниш това?
— Лесно. Тези отпечатъци са си негови. Донован, човекът от лабораторията по криминалистика, ми каза, че е взел образеца с отпечатъци от компютъра в Министерството на правосъдието. Те трябва да са били истинските отпечатъци на Мур. Което означава, че действително е бил в стаята, а не че трупът е негов. Обикновено за всички сравнявания се използва един комплект образци, този от компютъра на министерството, ала Ървинг е оплескал всичко, като е взел личното досие. В това е и красотата на плана на Мур. Той е знаел, че Ървинг или някой друг от управлението ще постъпи така. Можел е да разчита на това, защото е знаел, че управлението ще побърза с аутопсията, установяването на самоличността и всичко останало, след като става въпрос за смъртта на техен служител. Ставало е и преди, а той е бил уверен, че ще постъпят така и заради него.
— Донован не е ли сравнил нашите отпечатъци с комплекта, който е взел?
— Не, понеже не е такава процедурата. Може да се е канел да го направи по-късно, след като е обмислил нещата. Случаят обаче се развиваше прекалено бързо.
— По дяволите! — изруга тя. Той усещаше, че я спечелва. — Ами татуировката?
— Тя е емблемата на един квартал. Много хора може да я имат. Според мен Сорильо е бил един от тях.
— Кой е той?
— Израснал е тук заедно с Мур. Може и да са братя, не зная. Както и да е, Сорильо станал местният наркобарон. Мур отишъл в Лос Анжелис и постъпил в полицията, но по някакъв начин работел за него. Историята продължава от това място. Снощи Агенцията за борба с наркотиците атакува ранчото на Сорильо. Той се измъкна, но не смятам, че бе Сорильо. Беше Мур.
— Видя ли го?
— Не беше нужно.
— Търси ли го някой?
— Агенцията. Те съсредоточават усилията си във вътрешността на Мексико. Освен това търсят Сорильо. Мур може повече изобщо да не се появи.