— Всичко изглежда… Искаш да кажеш, че Мур е убил Сорильо и после си е сменил мястото с него?
— Именно. Някак си е примамил Сорильо в Лос Анжелис. Срещат се в „Убежището“ и Мур го поваля — травмата в тила, която ти откри. Облича тялото със своите дрехи и му обува ботушите. Сетне пръсва лицето с пушката. Постарава се да остави малко свои отпечатъци наоколо, за да накара Донован да захапе, и пъхва бележката в задния джоб. Мисля, че тя действа на няколко равнища. В началото я взимат за предсмъртното писмо на самоубиец. Автентичността на почерка е помогнала за определянето на самоличността. Според мен следващото равнище е нещо лично между Мур и Сорильо. Свързано е с квартала. „Какъв си?“ „Разбрах какъв съм.“ Тази част е дълга история.
Известно време и двамата мълчаха и премисляха всичко, което Бош бе казал. Той съзнаваше, че все още имаше много неясни страни, много заблуди.
— Защо бяха всичките убийства? — попита тя. — Какво общо имаха Портър и Хуан Доу?
Точно на този въпрос той имаше няколко отговора.
— Не зная. Предполагам, че с нещо са попречили. Сорильо е наредил смъртта на Джими Капс, защото е бил информатор. Мисля, че Мур му го е съобщил. След това тук пребиват до смърт Хуан Доу (между другото, името му е Гутиерес-Льоса) и го откарват на север. Не зная защо. После Мур гръмва Сорильо и заема мястото му. Защо му е трябвало да очиства и Портър, не зная. Вероятно е смятал, че Лу може да се досети.
— Колко жестоко!
— Така е.
— Как можа да се случи? — каза тя по-скоро на себе си, отколкото на него. — Те се готвят да погребат този наркотърговец… с пълни почести. Ще присъстват кметът и началникът на полицията. Медиите.
— А ти ще знаеш истината.
Тя обмисля думите му дълго, преди да зададе следващия въпрос.
— Защо го е направил?
— Не зная. Говорим за два различни живота. На ченге и на наркотърговец. Обаче сигурно е имало все още нещо между тях — връзката, каквато и да е тя, създадена в квартала. И един ден незнайно защо ченгето прекрачва чертата и започва да наблюдава улиците на Лос Анжелис под командата на трафиканта. Кой знае какво го е накарало. Може да са пари, а може и да е просто нещо, което е загубил отдавна, още като дете.
— Какво искаш да кажеш?
— Не зная. Все още размишлявам.
— Ако са били толкова близки, защо го е убил?
— Изглежда, ще трябва да го попитаме. Ако изобщо го намерим. Може да… Както ти каза, може би просто е искал да заеме мястото му. Всичките тези пари… Или пък е чувствал вина. Нагазил е твърде надълбоко и е трябвало да намери изход… Мур беше, тоест е завладян от миналото. Жена му ми каза. Може да се е опитвал да изживее нещо отново, да се върне назад. Още не зная.
Линията пак потъна в тишина. Бош дръпна за последен път от цигарата си.
— Планът изглежда почти идеален — продължи той. — Оставя труп при обстоятелства, за които знае, че ще разубедят управлението да се рови в нещата.
— Но ти го направи, Хари.
— Да.
„И ето ме сега къде съм“ — помисли си той. Знаеше какво следваше. Трябваше да довърши работата си. Вече виждаше призрачните фигури на няколко човека в парка. Разбуждаха се за поредния ден на безнадеждност.
— Защо се обади, Хари? Какво искаш да направя?
— Обадих се, понеже имам нужда да се доверя някому. Сетих се само за теб, Тереса.
— И какво искаш да направя?
— Службата ти има достъп до компютъра на Министерството на правосъдието, нали?
— Така установяваме самоличността на повечето хора. Вече ще постъпваме по този начин с всички. Сега държа Ървинг за топките.
— У теб ли е още картонът с отпечатъците, който той е донесъл за аутопсията?
— Мм, не знам. Но съм сигурна, че специалистите са извадили копие, което да остане при трупа. Искаш да направя повторна проверка?
— Да, направи проверка и ще видиш, че не съвпадат.
— Толкова си сигурен.
— Така е. Сигурен съм, но все пак можеш да го потвърдиш.
— А после?
— После сигурно ще се видим на погребението. Имам още едно спиране и сетне тръгвам на север.
— Какво спиране?
— Искам да проверя един замък. Той е част от дългата история. Ще ти разкажа друг път.
— Не искаш ли да се опиташ да спреш погребението?
Хари се замисли, преди да отговори. Сети се за Силвия Мур и загадката, която тя все още представляваше за него. После обмисли възможността един наркобарон да бъде погребан като полицай.
— Не, не искам да го спра. А ти?
— Няма начин.
Той знаеше, че мотивите й са далеч по-различни от неговите. Това обаче не го засягаше. Тереса бе близо до спечелването на поста главен съдебен лекар. Ако сега Ървинг се изпречеше на пътя й, накрая той щеше да прилича на един от пациентите в моргата. „В такъв случай тя ще стане по-влиятелна“ — помисли си.