— До скоро — каза той.
— Внимавай, Хари.
Бош затвори и запали нова цигара. Утринното слънце вече се бе издигнало и започваше да прогонва ниската мъгла от парка. Там се разхождаха разни хора. Стори му се, че чува женски смях. Ала в този момент се чувстваше съвсем сам на този свят.
Глава XXXII
Бош паркира колата си пред портата в края на „Койот трейл“ и забеляза, че елипсовидната алея пред Кастильо де лос Охос все още бе празна. Но дебелата верига, която беше държала двете крила на желязната порта предния ден, висеше свободно, а катинарът беше отворен. Мур бе тук.
Хари остави колата напреко на изхода и се шмугна през портата. Притича през кафеникавата морава приведен и неспокоен, без да забравя, че прозорците на кулата го гледаха отгоре като черните обвиняващи очи на великан. Близо до входната врата той се притисна към хоросановата мазилка на стената. Дишаше тежко и се потеше, макар сутрешният въздух да бе все още доста студен.
Вратата беше заключена. Стоя неподвижен дълго време, като се ослушваше за някакъв звук, ала не чу нищо. Накрая се приведе под нивото на прозорците на първия етаж и мина отстрани на къщата до гараж с четири врати. Тук имаше още една врата и тя също бе заключена.
Бош познаваше гърба на къщата от снимките в плика на Мур. Видя плъзгащите се врати, които бяха разположени по протежение на терасата пред басейна. Една от тях бе отворена и вятърът шибаше бялата завеса. Тя плющеше и сякаш му махаше да влезе.
Отворената врата въвеждаше в голяма дневна. Тя беше пълна с призраци — мебели, покрити с мухлясали бели чаршафи. Нищо друго. Той тръгна наляво, безшумно мина през кухнята и отвори някаква врата към гаража. Вътре имаше кола, също покрита с чаршафи, и бледозелен камион-пикап. Отстрани на камиона пишеше МЕКСИТЕК. Бош пипна предния капак и установи, че е още топъл. През предното стъкло забеляза рязана пушка, която лежеше напреко на седалката. Той открехна незаключената врата и взе оръжието. Отвори го възможно най-тихо и видя, че и двете цеви бяха заредени. Затвори го, прибра своето в кобура и взе пушката със себе си.
Дръпна чаршафа от предницата на другата кола и разпозна тъндърбърда от снимката в плика на Мур с бащата и сина. Докато гледаше автомобила, Бош се чудеше колко назад трябваше да се върне човек, за да проследи причините за нечий избор в живота. Не знаеше отговора за Мур. Не го знаеше и за себе си.
Върна се в дневната, спря и се ослуша. Нищо. Къщата изглеждаше спокойна, празна и миришеше на прах подобно на времето, което се точи бавно и болезнено, ако очакваме нещо или някого, а те не идват. Всички стаи бяха пълни с призраци. Тъкмо преценяваше формата на увит ветрилообразно стол, когато чу шума. Той дойде отгоре и приличаше на звука от обувка, стъпваща по дървен под.
Премина в предната част на къщата и при входа видя широкото каменно стълбище. Заизкачва се по стъпалата. Шумът отгоре не се повтори.
На втория етаж тръгна по застлан с килим коридор и надникна през вратите на четири спални и две бани, но всичките бяха празни. Върна се при стълбището и се качи в кулата. Единствената врата на последната площадка бе отворена. Хари не чуваше нито звук. Сниши се и мина бавно през отвора, а скъсената цев на пушката сякаш го водеше като лескова пръчка за откриване на подпочвени води.
Мур беше там. Стоеше с гръб към вратата и се оглеждаше в огледалото. То бе на гърба на вратата на гардероб, която беше леко отворена и огледалото стоеше под такъв ъгъл, че не улавяше Хари. Той наблюдава Мур незабелязано няколко секунди, след което се огледа. В средата на стаята имаше легло, а върху му отворен куфар. До него лежеше цилиндрично чувалче, което беше закопчано и изглеждаше пълно. Мур все още не бе помръднал. Той се беше втренчил съсредоточено в отражението на лицето си. Сега имаше гъста брада, а очите му бяха кафяви. Носеше избелели сини джинси, нови ботуши от змийска кожа, черна тениска и черно кожено яке, вървящо със същите ръкавици. Беше равнодушен като монах. Отдалеч лесно можеше да мине за Папата на Мексикали.
Бош видя дървените части и хромираната дръжка на автоматичен пистолет, затъкнат в колана му.
— Ще кажеш ли нещо, Хари? Или само ще гледаш.
Без да мърда ръцете или главата си, Мур измести тежестта си вляво и двамата вече се взираха един в друг в огледалото.
— Купил си си нови ботуши, преди да очистиш Сорильо, а?
Мур се обърна изцяло към него, но не каза нищо.
— Дръж ръцете си все така отпред — нареди Бош.
— Както кажеш, Хари. Знаеш ли, мислех си, че ако някой дойде, то това ще си ти.