— Значи успя да се върнеш — каза някой зад него.
Бош се обърна и видя Тереса Корасон, която се приближаваше към него.
— Да, току-що пристигнах.
— Можеше да се обръснеш.
— И да направя още няколко неща. Как вървят работите, Тереса?
— Никога не е било по-добре.
— Радвам се. Какво стана тази сутрин след разговора ни?
— Каквото очакваше. Взехме отпечатъците на Мур от Министерството на правосъдието и ги сравнихме с тези, дадени ни от Ървинг. Никакви сходства. На две различни лица са. Мъжът в сребристия ковчег ей там не е Мур.
Бош кимна. Разбира се, нейното потвърждение вече не му трябваше. Имаше си свое. Помисли си за безглавия труп на Мур, проснат върху кревата.
— Какво смяташ да направиш по въпроса? — попита той.
— Вече съм го направила.
— Какво е то?
— Преди опелото имахме кратък разговор със заместник-началника Ървинг. Ще ми се да беше видял физиономията му.
— Той обаче не спря погребението.
— Залага на вероятностите, предполагам. Най-вероятно е Мур, ако знае кое е добро за него, повече изобщо да не се появи. Затова той се надява всичко да му струва само една препоръка пред центъра по съдебна медицина. Сам пожела да я направи. Дори не се наложи да му обяснявам в какво положение е.
— Надявам се работата да ти хареса, Тереса. Сега си в търбуха на звяра.
— Ще ми хареса, Хари. Благодаря, че ми се обади тази сутрин.
— Той знае ли откъде си научила всичко това? Каза ли му, че съм се обаждал?
— Не. Не съм сигурна обаче дали имаше нужда.
Тя беше права. Ървинг сигурно бе разбрал, че по някакъв начин Бош стоеше в дъното на всичко. Погледна покрай Тереса пак към Силвия. Тя седеше спокойно. Столовете от двете й страни бяха празни. Никой нямаше да бъде до нея.
— Ще отида при групата — рече Тереса. — Разбрах се с Дик Ебарт да се срещнем тук. Той иска да определи дата, за да призове цялата комисия да гласува.
Бош кимна. Ебарт беше член на окръжната комисия с двайсет и пет години стаж и наближаваше седемдесетте. Той беше неофициалният й поръчител за поста.
— Хари, аз все още искам отношенията ни да останат на професионално равнище. Оценявам това, което направи днес за мен, но ми се ще да спазваме една дистанция, поне засега.
Той кимна и я проследи как отива към събралото се множество с несигурна походка, тъй като вървеше с високи токчета по чимовете на гробището. За миг си я представи да се съвкупява със стария член на комисията, чиито снимки в пресата се отличаваха най-вече с отпуснатия му врат, подобен на крепирана хартия. Отврати се от картината и от себе си затова, че си я бе представил. Прогони я от ума си и видя как Тереса се смеси с тълпата, като се ръкуваше с разни хора и се превръщаше в политикът, който сега трябваше да бъде. Стана му тъжно за нея.
До церемонията оставаха няколко минути и все още пристигаха хора. В тълпата той различи лъщящата глава на заместник-началника Ървин Ървинг. Той беше в пълна униформа и носеше шапката си под мишница. Стоеше заедно с началника на полицията и едно от подставените лица на кмета. Самият кмет очевидно закъсняваше както обикновено. После Ървинг забеляза Бош, откъсна се от групата и тръгна към него. Докато вървеше, той сякаш съзерцаваше далечните планини. Погледна го едва когато дойде при него под дъба.
— Детективе.
— Да, шефе.
— Кога пристигна?
— Току-що.
— Можеше да се обръснеш.
— Да, зная.
— И какво ще правим сега? Какво да правим?
Той го каза почти тъжно и Бош не знаеше дали от него се очаква отговор или не.
— Знаеш ли, Бош, след като ти вчера не дойде в кабинета ми, както ти беше наредено, аз написах доклад срещу теб.
— Предположих, че ще го направите, шефе. Отстранен ли съм?
— Засега не са предприети никакви действия. Аз играя честно. Исках първо да поговоря с теб. Разговарял ли си с временния главен съдебен лекар тази сутрин?
Бош не смяташе да го лъже. Мислеше, че този път държи всички козове.
— Да. Поисках да сравни едни отпечатъци.
— Какво се случи в Мексико, та те подтикна да поискаш това?
— Нищо, за което да ми се говори, шефе. Сигурен съм, че ще съобщят всичко по новините.
— Не питам за злощастното нападение, предприето от Агенцията за борба с наркотиците. Говоря за Мур. Бош, искам да зная дали трябва да отида ей там и да спра това погребение.
Хари забеляза как една синя вена изпъкна върху обръснатата глава на Ървинг. Тя пулсираше известно време и после замря.
— Не мога да ви помогна, шефе. Това не е мое задължение. Имаме си компания.
Началникът се обърна, за да погледне назад към събралите се хора. Лейтенант Харви Паундс, също с парадна униформа, се приближаваше към тях, вероятно за да разбере колко случая могат да се приключат след разследването на Бош. Ървинг обаче вдигна ръка като регулировчик и Паундс спря рязко, обърна се и се отдалечи.