— Това, което се опитвам да уточня с теб, детектив Бош, е, че, изглежда, се готвим да погребем и възхвалим мексикански наркобарон, докато един корумпиран полицай се разхожда на свобода. Имаш ли някаква представа какви неприят… По дяволите! Не мога да повярвам, че току-що казах това гласно. Не мога да повярвам, че го казах пред теб.
— Не ми вярвате много, шефе. Нали?
— За такива неща не вярвам никому.
— Е, не се тревожете.
— Не ме притеснява това на кого мога и на кого не мога да вярвам.
— Имах предвид погребението на наркобарона и разхождащото се на свобода корумпирано ченге. Не се тревожете за това.
Ървинг се вгледа в него с присвити очи, сякаш можеше да надникне през очите на Бош в мислите му.
— Ти подиграваш ли ми се? Да не се тревожа! Това са потенциални неприятности за този град и за управлението от невъобразим мащаб. Това може…
— Слушай, човече, казвам ти да го забравиш. Разбираш ли? Опитвам се да ти помогна.
Ървинг отново се взря в него продължително. Той пренесе тежестта си върху другия крак. Вената над челото му пулсираше с нов живот. Знаеше, че нямаше да му бъде приятно някой като Хари Бош да разполага с такава тайна. С Тереса Корасон той можеше да се споразумее, защото и двамата играеха една и съща игра. Бош обаче беше различен. Хари истински се наслаждаваше на момента, макар дългото мълчание да ставаше неловко.
— Консултирах се с Агенцията за борба с наркотиците за фиаското на юг. Те казаха, че човекът, когото смятат за Сорильо, е избягал. Не знаят къде е.
Това бе некадърен опит да накара Бош да проговори. Не се получи.
— И никога няма да узнаят.
Ървинг не отговори нищо, ала Бош не беше глупав и не наруши мълчанието. Човекът обмисляше как да го формулира. Хари остави Ървинг да го дообмисли и се вгледа в масивните челюстни мускули на заместник-началника, изпъкнали като твърди подплънки.
— Бош, искам веднага да разбера дали съществува проблем. Дори потенциален. Защото трябва да знам дали след три минути да застана пред началника на полицията, пред кмета и всичките камери и да прекратя това.
— Какво прави Агенцията по въпроса?
— Какво могат да направят? Наблюдават летищата, свързват се с местните власти. Разпространяват снимката му и описание. Не могат да сторят кой знае какво. Той е изчезнал. Поне така казват. Искам да разбера дали ще си остане изчезнал.
Бош кимна и каза:
— Те никога няма да намерят човека, когото търсят, шефе.
— Докажи ми, Бош.
— Не мога да го направя.
— А защо не?
— Едно доверие е взаимно. Същото важи и за липсата на доверие.
Ървинг като че ли обмисли думите и на Бош му се стори, че забеляза едно почти неуловимо кимване.
— Мъжът, когото търсят и когото смятат за Сорильо, е изчезнал и няма да се върне — добави той. — Не ви трябва да знаете повече.
Бош се сети за трупа върху леглото в Кастильо де лос Охос. Лицето вече го нямаше. Още две седмици и плътта щеше да се разложи. Никакви отпечатъци. Никакво удостоверение за самоличност, освен фалшивите документи в портфейла. Татуировката щеше да остане незасегната известно време, ала много хора имаха такава татуировка, включително и беглецът Сорильо.
Беше оставил там и парите. Допълнителна предпазна мярка, която вероятно щеше да е достатъчна, за да убеди първия намерил тялото да не се обажда на властите. Просто да вземе парите и да избяга.
С помощта на носна кърпичка той бе избърсал отпечатъците си от пушката и я беше оставил. Заключи къщата, прокара веригата през черните решетки на портата и затвори катинара, като внимателно избърса всичко. Сетне се беше прибрал в Лос Анжелис.
— От Агенцията задвижиха ли вече нещата? — попита той.
— Работят по въпроса — отговори Ървинг. — Казаха ми, че мрежата за контрабанда е закрита. Установили са, че наркотикът с име черен лед се е произвеждал в ранчото и е бил прекарван през тунели до две съседни фабрики, а сетне и през границата. Натоварената стока се отклонявала вероятно в Калексико, където са я прехвърляли и доставилият я камион продължавал пътя си. И двете фабрики са конфискувани. Едната от тях, сключила с държавата договор да доставя стерилни средиземноморски вредители, вероятно ще ни постави в неудобно положение.
— „Инвайробрийд“.
— Да. Утре ще са приключили със сравняването на фактурите за товара, които шофьорите показват на границата, и протокола за получените товари в комплекса за борба с вредителите в Лос Анжелис. Разбрах, че тези документи са били преправени или фалшифицирани. С други думи, през границата са минавали повече запечатани сандъци, отколкото са пристигали в комплекса.