— Помощ отвътре.
— По всяка вероятност. Работещият в обекта инспектор от американската окръжна прокуратура е бил или тъп, или корумпиран. Не зная кое е по-лошото.
Ървинг почисти униформата си на рамото от някакво въображаемо зацапване. Не би могло да е косъм или пърхот, тъй като нямаше нито едно от двете. Той се обърна към ковчега и плътно струпалите се полицаи около него. Церемонията щеше да започне. Изправи рамене и без да се извръща назад, каза:
— Не зная какво да мисля, Бош. Не зная дали ме държиш в ръцете си или не.
Бош не отговори. Това щеше да е единственото, за което Ървинг трябваше да се тревожи.
— Само помни, че ти ще загубиш не по-малко от управлението. Напротив. Управлението винаги може да си възвърне загубеното, то винаги се възстановява. Може да е нужно много време, ала то винаги се оправя. Не може да се каже същото за индивида, очернен от един скандал.
Бош се усмихна тъжно. Никога не оставяше неизяснени неща. Такъв беше Ървинг. Прощалната му забележка бе заплаха, че ако Бош някога използва информацията си срещу управлението, той също щеше да пропадне. Началникът лично щеше да се погрижи за това.
— Страхувате ли се? — попита Хари.
— От какво да се страхувам, Бош?
— От всичко. От мен, от себе си. От това, че нещата ще се разпаднат. Че може да бъркам. От всичко, човече. Не се ли страхувате от всичко?
— Страхувам се единствено от хората без съзнание. Тези, които действат, без да обмислят действията си. Не мисля, че си такъв.
Бош само поклати глава.
— Да караме по същество, детективе. Трябва да се върна при началника, а виждам, че и кметът е пристигнал. Какво искаш, в случай че е във възможностите ми да ти го предоставя?
— Не искам нищо от вас — отвърна Бош съвсем тихо. — Ето какво, изглежда, просто не можете да проумеете.
Най-сетне Ървинг се обърна с лице към него.
— Прав си, Бош. Наистина не те разбирам. Защо рискуваш всичко за нищо? Нали разбираш, това наново извиква загрижеността ми за теб. Ти не играеш за отбора. Играеш за себе си.
Бош гледаше втренчено началника си и не се усмихна, макар че му се искаше. Ървинг му бе направил голям комплимент, въпреки че той никога нямаше да го осъзнае.
— Случилото се на юг нямаше нищо общо с управлението — отвърна той. — Ако съм направил нещо, то е било за някой друг и за нещо друго.
Ървинг му отговори с празен поглед и челюстта му се огъна, когато скръцна със зъби. Под лъщящото теме блесна изкривена усмивка. В този момент Бош откри приликата му с татуировките на Мур и Сорильо. Дяволската маска. Видя как очите на шефа му светнаха и той кимна многозначително. Ървинг погледна назад към Силвия и сетне пак се втренчи в него.
— Благороден мъж, така ли? Всичко това, само за да осигуриш пенсията на една вдовица?
Бош не отговори. Питаше се дали началникът беше налучкал или знаеше нещо. Не можеше да прецени.
— Откъде знаеш, че тя не е била замесена? — попита Ървинг.
— Зная.
— Но как можеш да си сигурен? Как можеш да рискуваш?
— По същата причина, поради която и вие сте сигурен. Писмото.
— Какво за него?
През целия път насам Бош непрекъснато си мисли за Мур. Беше разполагал с четири часа, за да сглоби мозайката. Смяташе, че го е постигнал.
— Мур е написал писмото сам — започна той. — Подал е донос срещу себе си, така да се каже. Вече е имал план. Писмото е било началото. Той го е написал.
Направи пауза, за да запали цигара. Ървинг мълчеше. Той просто чакаше разказа.
— Поради причини, вероятно водещи началото си от детството му, Мур пропадна. Той прекрачил чертата и когато вече бил от другата страна, осъзнал, че връщане няма. Не можел обаче да продължи, трябвало да се измъкне. По какъвто и да е начин. Планът му бил с това писмо да предизвика разследване на ОВР. Написал достатъчно работи, за да може Частайн да се убеди, че има нещо гнило, но не чак толкова, че детективът да открие нещо. Писмото целяло само да опетни името му, да го постави под подозрение. Бил е в управлението достатъчно дълго, за да знае как ще протече всичко. Познавал начина, по който ОВР и хора като Частайн действат. Писмото подготвило декорите и размътило водата дотолкова, че когато открие Мур мъртъв в мотела, управлението, тоест вие, да не иска да се рови много. Вие сте прочетена книга, шефе. Той знаел, че ще действате бързо и експедитивно, за да предпазите най-напред управлението и чак после да проучите какво точно е станало. Така че изпратил писмото. Той ви използва, шефе. Използва и мен.