Ървинг се извърна към парцела за гроба. Погребението щеше да започне всеки момент. Той пак се обърна към Бош.
— Продължавай. По-бързо, моля те.
— Наредил пласт след пласт. Помните ли, казахте ми, че бил наел стаята за месец. Това бил първият пласт. Ако не бъдел открит до месец, разлагането щяло да се погрижи за всичко. Нямало да е останала никаква кожа, за да се вземат отпечатъци. Така щели да останат само тези, направени от него из стаята, и щял да се отърве.
— Но беше намерен няколко седмици по-рано — подхвърли услужливо Ървинг.
— Да. Това ни довежда до втория пласт. Вие. Мур не бил полицай от вчера. Знаел как ще постъпите. Знаел, че ще отидете в „Личен състав“ и ще грабнете досието му.
— Това е голям хазарт, Бош.
— Ако питате мен, било е съвсем приемлив залог. Когато ви видях в коледната нощ с папката, разбрах какво има вътре, преди да ми кажете. Затова мога да разбера поетия от Мур риск и размяната на картоните с отпечатъци. Както казах, и без това се е надявал да не се стигне дотам. Вие сте били вторият пласт.
— Ами ти? Ти си третият, така ли?
— Да, така смятам. Използвал ме е като един вид последно подсигуряване. В случай, че версията със самоубийството не издържи, му е трябвал някой, който да се порови и да види причини за убийството на Мур. Това съм бил аз. Направих очакваното. Той оставил папката за мен и аз захапах, помислих, че е бил убит заради нея. Всичко било, за да ни отклони. Не искал никой да се задълбочава върху въпроса кой всъщност лежал на плочките в мотела. Просто му трябвало малко време.
— Ала ти отиде твърде далеч, Бош. Той изобщо не е планирал това.
— Предполагам, че е така.
Бош се замисли за срещата си с Мур в кулата. Още не беше решил дали Мур не го очакваше и дали дори не го чакаше. Дали не чакаше Хари да дойде и да го убие. Смяташе, че никога няма да узнае. Това бе последната тайна на Калексико Мур.
— Време за какво?
— Моля?
— Каза, че просто му е трябвало малко време.
— Според мен му е трябвало време, за да слезе на юг, да заеме мястото на Сорильо, а после да открадне парите и да избяга. Не мисля, че е искал да бъде Папата завинаги. Просто желаел да живее отново в замък.
— Какво?
— Нищо.
Те помълчаха малко, преди Бош да довърши:
— Зная, че повечето неща вече ви бяха известни, шефе.
— Така ли?
— Да, така. Според мен сте се досетили, след като Частайн ви е казал, че Мур сам е изпратил писмото.
— А как го е разбрал детектив Частайн?
Той нямаше да му признае нищо. Това обаче беше без значение. Хари откри, че разказването на историята му помагаше да я доизясни. Сякаш я вдигаше срещу светлината, за да я провери за дупки.
— След като получил писмото, Частайн решил, че го е изпратила съпругата. Отишъл в дома й и тя отрекла. Поискал пишещата й машина, защото имал намерение да се увери, а тя затръшнала вратата под носа му. Преди това обаче казала, че даже няма пишеща машина. Така че когато откриват Мур мъртъв, Частайн започва да разсъждава и взима машината от залата на Мур в управлението. Предполагам, че буквите на машината са съвпаднали с тези на писмото. Оттук нататък не е било трудно да се досети, че писмото е изпратено или от Мур, или от човек от BANG. Според мен Частайн е говорил с тях тази седмица и е заключил, че те не са го изпратили. Писмото е било написано от Мур.
Ървинг не потвърди нито думичка от казаното, но не се налагаше. Бош беше сигурен. Всичко съвпадаше.
— Мур е имал добър план, шефе. Изигра с нас един мошенически пасианс. Знаеше всяка карта от тестето, преди тя да бъде обърната.
— С изключение на една — възрази Ървинг. — Ти. Не е предполагал, че ще се окажеш толкова прозорлив.
Бош си замълча. Той отново погледна към Силвия. Беше невинна и щеше да бъде подсигурена. Забеляза, че Ървинг също насочи погледа си към нея.
— Тя е чиста — каза Бош. — И двамата го знаем. Ако й създадете неприятности, аз ще създам неприятности на вас.
Това не бе заплаха. Беше предложение. Сделка. Ървинг помисли малко и кимна веднъж. Недвусмислено споразумение.
— Говори ли с него там, Бош?
Хари знаеше, че става въпрос за Мур, ала също знаеше, че не можеше да отговори.
— Какво стана на юг?
След неколкосекундно мълчание Ървинг се обърна и се отправи изпънат като есесовец към редовете столове, където седяха високопоставените личности и висшите чиновници от управлението. Той седна на мястото, което адютантът му пазеше на реда зад Силвия Мур. Повече не погледна назад към Бош.
Глава XXXIV
През цялата церемония Бош я бе наблюдавал от мястото си под дъба. Силвия Мур почти не вдигна глава, дори когато строените курсанти дадоха залп във въздуха с халосни патрони или когато въздушната ескадрила прелетя отгоре, хеликоптерите подредени като буквата М. Веднъж му се стори, че тя хвърли бегъл поглед към него или поне в неговата посока, но нямаше как да бъде сигурен. Смяташе, че вдовицата се държеше стоически. Мислеше също, че е красива.