— Само съм минавал, но никога не съм спирал.
— Това е основното. Хората не спират. Той обаче е отраснал там.
Тя спря и Бош я изчака. Бе забила поглед в кафето си — привлекателна жена, на която като че ли й бе омръзнало всичко. Още не беше осъзнала, че освен край за нея това бе и едно начало.
— Това бе нещо, което той никога не успя да преодолее. Фактът, че са го изоставили. Често се връщаше в Калексико. Не бях с него, но знаех, че ходи там. Сам. Смятам, че наблюдаваше баща си. Може би си е представял какво можеше да бъде. Не зная. Пазеше снимки от детството си. Понякога нощем, когато мислеше, че спя, той ги изваждаше и ги разглеждаше.
— Баща му още ли е жив?
— Не зная. Рядко говореше за баща си, а когато го правеше, казваше, че е мъртъв. Обаче не зная дали метафорично или наистина. За Кал той беше мъртъв. Само това имаше значение. За него въпросът бе много личен. След всичките тези години още изживяваше изгонването. Не успях да го накарам да говори за това. Или ако го правеше, само лъжеше, че старецът не означавал нищо за него и че не го е грижа. Ала не беше така. Познавах го. Трябва да призная, че след известно време, след години, спрях да се мъча да разговарям с него за това. А и той никога не повдигна въпроса. Просто ходеше дотам… Понякога през почивните дни, понякога за един ден. Когато се връщаше, не казваше нищо.
— Снимките у вас ли са?
— Не, взе ги, когато се изнесе. Никога не би ги оставил.
Бош отпи малко кафе, за да има време да помисли.
— Изглежда — започна той, — не зная, но изглежда, че… Може ли това да е оказало влияние…
— Не зная. Мога само да ви кажа, че имаше много голямо влияние върху нас. Беше се вманиачил. Това бе по-важно за него от мен и така нещата между нас приключиха.
Бош кимна и отмести очи от нейните. Какво друго можеше да направи? Понякога професията му го караше да се меси твърде много в живота на хората и той не можеше да стори друго, освен да стърчи там и да кима. Задаваше въпроси, които го караха да се чувства виновен, защото нямаше никакво право да знае отговорите. Той беше само момчето, което носи съобщението. Не трябваше да знае защо някой е опрял двуцевка до лицето си и е дръпнал спусъците. Въпреки това тайната на Кал Мур и болката на нейното лице нямаше да го оставят да си тръгне. Обаянието й далеч не се изразяваше само във физическата й красота. Да, тя бе привлекателна, ала болката на лицето й, сълзите и най-вече силата в очите й го притегляха. Хрумна му, че тази жена не заслужаваше това. Как е могъл Кал Мур толкова лошо да оплеска всичко?
Отново погледна към нея:
— Веднъж той ми каза още нещо. Ъъ, имах вземане-даване с ОВР. Това е отдел…
— Зная какво означава.
— Да-а. Ами той ми поиска съвет. Попита ме дали познавам един човек, който разпитвал за него. Частайн се казва. Говорил ли ви е Кал за това? За какво става дума?
— Не, не ми е говорил.
Видът й се променяше. Сега Бош отново виждаше как гневът се надига в нея. Погледът й бе много остър. Беше ударил на болно място.
— Но знаехте за това, нали?
— Веднъж Частайн дойде тук. Смяташе, че ще му сътруднича. Каза, че съм подала оплакване срещу съпруга си, което беше лъжа. Искаше да претърси къщата и аз му казах да се маха. Не ми се говори за това.
— Кога дойде Частайн?
— Не си спомням точно. Преди два месеца.
— Предупредихте ли Кал?
Тя се поколеба, сетне кимна.
„Тогава Кал е дошъл в «Каталина» и ме е помолил за съвет“ — осъзна Хари.
— Сигурна ли сте, че не знаете за какво ставаше въпрос?
— Тогава вече бяхме разделени. Не си говорехме. Между нас бе свършено. Всичко, което казах на Кал, беше, че този човек е идвал и че е излъгал за това кой е подал оплакването. Кал отвърна, че те само това знаели да правят. Да лъжат. Каза ми да не се тревожа.
Хари допи кафето, ала задържа чашата в ръка. Тя бе разбрала, че съпругът й някак си се е сринал морално, предал е бъдещето им заради миналото си, но беше постъпила почтено. Бе го предупредила за Частайн. Бош не я винеше за това. Можеше само да я харесва повече.
— Вие какво правите тук?
— Моля?
— Ако разследвате смъртта на мъжа ми, бих предположила, че вече знаете за ОВР. Или и вие ме лъжете, или не знаете. Ако е така, какво правите тук?
Той остави чашата на плота. Така спечели още няколко секунди.
— Заместник-началникът ме изпрати да ви съобщя какво…
— Да свършите мръсната работа.
— Правилно. На мен пробутаха мръсната работа. Както казах обаче, аз един вид познавах съпруга ви и…
— Мисля, че не можете да разрешите тази загадка, детектив Бош.