Бош само го погледна над купчината папки. Сега доби пълна представа за този човек. Паундс вече не беше ченге. Той бе бюрократ, едно нищо. Виждаше престъпленията, проливането на кръв, човешките страдания като статистически данни в дневник. А в края на годината дневникът му казваше колко добре се е справил. Не хората, не вътрешният глас, а всеобщото безочие отравяше голяма част от управлението и го изолираше от града и от жителите му. Нищо чудно, че Портър искаше да се махне. Нищо чудно, че Кал Мур сам си тегли куршума. Хари се изправи, взе купчината папки и впери поглед в Паундс, който казваше: „Знам какво представляваш.“ Паундс отмести очи. Като спря до вратата, Бош каза:
— Знаете, че ако изобличите Портър, той просто ще се върне тук. Тогава какво? Колко неразкрити случая ще има догодина?
Паундс повдигна вежди, докато обмисляше думите му.
— Ако го оставите на мира, ще дойде негов заместник. Има много умни момчета на другите маси. Мийхан, който работи с непълнолетни, е добър. Преместите ли го на нашата маса, обзалагам се, че статистиката ви ще се подобри. Ако обаче прекарате Портър и го върнете обратно, догодина може пак да стане същото.
Паундс изчака малко, за да се увери, че Хари е свършил, и попита:
— Какво те засяга това, Бош? Ако се стигне до разследване, Портър с нищо не може да ти помогне. Въпреки това ти се мъчиш да му спасиш задника. Какъв е смисълът?
— Няма никакъв смисъл, лейтенант. Предполагам, че в това е смисълът. Разбирате ли ме?
Той занесе папките до мястото си на масата и ги пусна на пода до стола си. Едгар го изгледа. Току-що пристигналите Дън и Мошито също го погледнаха.
— Не питайте — рече Хари.
Той седна и погледна купчината в краката си. Не искаше да има нищо общо с нея. Искаше да запали цигара, но в залата не се пушеше поне докато Паундс бе наблизо. Потърси един телефонен номер и го набра. Отговориха му чак на седмото позвъняване.
— К’во има?
— Лу?
— Кой се обажда?
— Бош.
— О, да, Хари. Извинявай, не знаех кой е. К’во става? Чу ли, че ще излизам в пенсия заради стрес?
— Да. Затова се обаждам. Поех случаите ти, Паундс ми ги даде и… Искам да се опитам да приключа някой наистина бързо, например до края на седмицата. Чудех се дали имаш представа… Знаеш ли с кой трябва да се заема? Започвам от нулата.
Последва продължителна тишина.
— По дяволите, Хари — извика най-после той и Бош едва сега осъзна, че вероятно вече е пиян. — О, проклятие! Не предполагах, че този минетчия може да ти натресе всичко. Аз, ъъ, Хари… Хари, аз не работех много по…
— Хей, Лу, знаеш ли, не е толкова важно. Аз бях приключил с моите неща, само търся откъде да започна. Ако не можеш да ме насочиш, няма нищо. Просто ще се поровя малко. — Зачака отговор и усети, че другите на масата го слушаха и дори не го прикриваха.
— Мамка му! — обади се Портър. — О, Хари, мамицата му, не зная. Не съм в течение, разбираш какво искам да кажа. Напоследък нещо се разпадам. Чу ли за Мур? Дявол да го вземе, видях го в снощните новини. Аз…
— Да, много жалко. Слушай, Лу, не се притеснявай, чу ли? Ще прегледам документацията. Докладите за убийствата са тук и ще се поровя из тях.
Никакъв отговор.
— Лу?
— Добре, Хари. Обади ми се пак, ако искаш. Може би по-късно ще се сетя нещо. Точно сега хич ме няма.
Бош помисли малко, преди да каже каквото и да е. Представи си Портър в другия край на линията, потънал в пълен мрак. Сам.
— Слушай — каза той тихо. — По-добре… Що се отнася до молбата ти, пази се от Паундс. Може да поиска от „костюмите“ да те проверят, нали разбираш, да пратят двама по петите ти. Трябва да стоиш далеч от баровете. Той може да се опита да отхвърли молбата ти. Разбираш ли?
След известна пауза Портър отвърна, че разбира. Тогава Бош затвори и погледна към останалите на масата. В залата като че ли винаги бе шумно, докато не му се наложеше да проведе разговор, който не искаше никой да чуе. Извади си една цигара.
— „Деветдесет и осем“ ти е стоварил всичките случаи на Портър? — попита Едгар.
— Точно така. Това съм аз, боклукчията на бюрото.
— Е, тогава ние какво сме, боклукът?
Бош се усмихна. Усещаше, че Едгар не знае да се радва ли, че се е отървал, или да се ядосва, защото са го подминали.
— Ами, Джед, ако искаш, ще се набутам обратно в кабината и ще уведомя „Деветдесет и осем“, че желаеш да си поделим задачата. Сигурен съм, че онзи книжен плъх ще…
Той млъкна, защото Едгар го ритна под масата. Извъртя се в стола си и видя, че Паундс се задава отзад. Лицето му бе почервеняло. Вероятно беше чул последната реплика.