Имаше и разпечатки от лосанджелиската полиция, индекса за националната престъпност, калифорнийското министерство на правосъдието и службата за имиграция и натурализация, които бяха направили компютърни проверки на отпечатъците на жертвата. И четирите бяха с негативен резултат. Не разполагаха с отпечатъци, които да съответстват на тези. Хуан Доу №67 оставаше с неизвестна самоличност.
На гърба на папката бяха бележките, които Портър си бе водил по време на аутопсията. Самата аутопсия била направена чак във вторник, Бъдни вечер, поради обичайния запас от случаи, чакащи патолога. Даде си сметка, че последното служебно задължение на Портър може да е било да наблюдава разрязването на още един труп. Той не се върна на работа след празника. Вероятно е знаел, че няма да го направи, защото бележките му бяха оскъдни. Просто една страница с няколко нахвърляни мисли. Някои Бош не можеше да разчете. Други разбираше, ала те бяха безсмислени. Но почти в края на страницата Портър бе оградил съкратена бележка, която гласеше:
ННС — 12 до 6 сл.
Бош знаеше какво означава това. Въз основа на степента на изстиване на черния дроб и други показатели на тялото настъпването на смъртта вероятно е било между обяд и шест часа следобед, не по-късно. Нямаше логика. Така настъпването на смъртта се изтегляше минимум седем часа и половина преди намирането на жертвата, а това не се връзваше с готвача, който не бе видял никакъв труп край контейнера в един.
Тези противоречия бяха накарали Портър да огради бележката. Това означаваше, че Хуан Доу №67 не е бил пребит зад ресторанта. Следователно е бил убит някъде другаде близо половин ден по-рано и после е бил изхвърлен там.
Той извади от джоба си тефтерче и започна да съставя списък на хората, с които искаше да говори. Първи в списъка беше лекарят, извършил аутопсията. Хари се нуждаеше от пълния протокол. После си отбеляза да проведе по-подробен разговор с Портър. След него вписа името на готвача, защото Портър бе написал само, че той не е видял труп, докато е отивал на работа. Нямаше нищо по въпроса дали готвачът не е видял някой друг или нещо необичайно в уличката. Отбеляза си също да провери сервитьорките, които са били дежурни онази сутрин.
За да завърши списъка си, Бош трябваше да вдигне слушалката и да се обади на дежурния офицер.
— Искам да говоря с единайсет-нула-едно — каза Бош. — Бихте ли потърсили на таблото, за да ми кажете кой е?
Отново попадна на Клайнман. Той отвърна:
— Много смешно, умнико.
— Кое? — попита Бош, ала в този момент му просветна. — Кал Мур ли е?
— Беше Кал Мур. Беше.
Хари затвори и множество мисли веднага атакуваха ума му. Хуан Доу №67 е бил намерен един ден преди Мур да се регистрира в „Убежището“. Опита се да проумее какво означаваше това. Мур се препъва в труп на тясна уличка рано една сутрин. На следващия ден той се настанява в мотел, пуска климатичната инсталация и допира двете цеви на пушката в лицето си. Посланието, което оставя, е както просто, така и загадъчно:
„Разбрах какъв съм.“
Бош запали цигара и задраска №1101 от списъка си, но продължи да съсредоточава мисълта си върху тази последна информация. Изпитваше нетърпение и тревога. Повъртя се на стола, сетне стана и започна да обикаля около масата. Постави Портър в новополучената ситуация и я обмисли от няколко страни. Стигаше до един и същ сценарий: Портър получава повикване по случая Хуан Доу №67. Очевидно му се е наложило да говори с Мур на мястото, където е намерен трупът. На другия ден Мур изчезва. Следващата седмица Мур е намерен мъртъв, а после Портър обявява, че си търси доктор, за да се пенсионира. Прекалено много съвпадения.
Той вдигна слушалката и набра номера на масата на детективите по убийствата. Вдигна Едгар и Хари го помоли да се пресегне и да потърси в тефтера му домашния номер на Портър. Едгар му го продиктува и попита:
— Хари, къде си?
— Защо, „Деветдесет и осем“ ли ме вика?
— Не. Преди няколко минути се обади човек от отряда на Мур. Каза, че те търси.
— Така ли, и защо?
— Хей, Хари, само предавам съобщението, а не върша работата ти вместо теб.
— Добре, добре. Кой се обади?
— Рикард. Помоли ме само да ти кажа, че имали нещо за теб. Дадох му номера на пейджъра ти, защото не знаех дали ще се върнеш скоро. И така, къде си?
— Никъде.
Той затвори и набра номера на Портър. Телефонът звънна десет пъти. Хари остави слушалката и запали нова цигара. Не знаеше какво да мисли за всичко това. Възможно ли бе Мур просто да се е препънал в трупа, както пишеше в доклада? Възможно ли бе той да го е изхвърлил там? Бош не разполагаше с никакви улики.