Бош беше господар на лабиринта през осемте си години в „Кражби и убийства“. А сетне се сгромоляса и изгоря при разследване на ОВР, касаещо стрелбата му по невъоръжен човек, заподозрян в поредица от убийства. Бош стрелял, когато мъжът бръкнал под една възглавница в скривалището си за пистолет, както той си бе помислил. Нямало обаче никакъв пистолет. Под възглавницата имало малка перука. Би било почти смешно, ако човекът не бе отнесъл куршума. Други следователи от ОКУ установиха връзката му с единайсет убийства. Тялото му бе изпратено с картонена кутия в крематориум. Бош пък бе запратен в холивудския участък…
Асансьорът бе претъпкан и миришеше на лош дъх. Слезе на четвъртия етаж и влезе в залите на лабораторията по криминалистика. Секретарката вече си беше тръгнала. Той се надвеси през прозорчето и натисна един бутон, който отвори с бръмчене половината врата. Мина през отдела за балистични експертизи и влезе в общата зала. Донован бе все още там на бюрото си.
— Как влезе тук?
— Сам се пуснах.
— Хари, не прави така. Не можеш просто да се разхождаш и да нарушаваш охраната.
Бош кимна в знак на разкаяние.
— Какво искаш? — попита Донован. — Не работя по никой от твоите случаи.
— Напротив.
— По кой?
— Кал Мур.
— Глупости!
— Слушай, занимавам се е част от него, разбираш ли? Имам само няколко въпроса. Можеш да отговориш, ако искаш. Ако не, няма проблем.
— За какво става дума?
— Проследих някои неща, които изскочиха при два от случаите ми, и през всичко минава следата на Кал Мур. Така че просто… Просто искам да съм сигурен за Мур. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Не, не разбирам.
Бош си взе стол от съседното бюро и седна. Бяха сами в залата, но Хари говореше тихо и бавно, с което се надяваше да измами евентуална записваща техника.
— Трябва да съм сигурен. Ще си остане между нас. Питам се, можеш ли да ми кажеш дали всичко се потвърди?
— Кое да се потвърди?
— Стига бе. Той ли е бил и имало ли е някой друг в стаята?
Последва дълго мълчание и после Донован прочисти гърло. Накрая попита:
— Как така работиш по случаи, през които минава неговата следа?
„Справедлив въпрос“ — помисли си Бош. Отваряше се малко прозорче.
— Имам мъртъв пласьор на наркотици. Бях помолил Мур да провери някои неща по този случай. После получавам труп, някой си Хуан Доу, в една задна уличка на „Сънсет“. Мур го е намерил. На другия ден той се настанява в онази дупка и прави номера с пушката. Или поне така изглежда. Искам само да съм сигурен, че нещата са така, както изглеждат. Чух, че в моргата са потвърдили самоличността му.
— И какво те кара да мислиш, че тези два случая са свързани с Мур?
— Точно сега не мисля нищо. Само се опитвам да елиминирам разни възможности. Може би всичко е съвпадение. Не съм сигурен.
— Ами не зная какво са разбрали при аутопсията, но взех отпечатъци от стаята, които са негови. В стаята е бил Мур. Току-що приключих. Отне ми цял ден.
— Защо?
— Компютърът в Министерството на правосъдието беше развален цяла сутрин. Не можех да получа отпечатъци. Отидох в „Личен състав“ да взема тези на Мур от досието му и там ми казаха, че Ървинг вече го бил прибрал и отнесъл на съдебния лекар. Знаеш, това не би трябвало да се прави, ама кой ще му каже, та да влезе в черния му списък. Затова се наложи да чакам компютърът да се оправи. Получих отпечатъците му след обяд и едва преди малко свърших. В стаята е бил Мур.
— Къде бяха отпечатъците?
— Почакай.
Донован се завъртя със стола си към един шкаф и отключи някакво чекмедже с ключ, който извади от джоба си. Докато се ровеше из папките, Бош запали цигара. Най-сетне Донован издърпа една папка и се завъртя обратно към бюрото.
— Загаси тая гадост, Хари. Мразя тази гнусотия.
Бош пусна цигарата на линолеума, настъпи я и изрита фаса под бюрото на Донован, който бе започнал да преглежда няколко страници, извадени от папката. Хари видя, че на всяка имаше скица на мотелската стая, в която бе намерен трупът на Мур, погледната отгоре.
— Добре, ето — каза Донован. — Отпечатъците в стаята са на Мур. Всичките. Аз ги срав…
— Това го каза.
— Ще стигнем и до въпроса. Да видим. Имаме палец — четиринайсет точки — върху приклада на оръжието. Това, предполагам, беше ключовият отпечатък. С четиринайсет.
Хари знаеше, че бяха нужни само пет съвпадащи точки при сравняване на отпечатъци, за да бъде приета установената самоличност в съда. Да имаш отпечатък върху оръжие с четиринайсет съвпадащи точки бе все едно да имаш снимка на човека, държащ оръжието.