Стана отново, благодари на Донован за информацията и излезе. Спусна се по стълбите до третия етаж и влезе в залата на ОКУ. Повечето от бюрата, подредени в три реда, бяха празни, тъй като минаваше пет. Това на Шийхан бе от изоставените. Някои от детективите, които все още бяха там, вдигнаха погледи към него, ала сетне ги отместиха. Бош не представляваше никакъв интерес за тях. Той бе образец за това какво можеше да се случи, как лесно човек можеше да пропадне.
— Шийхан да е още тук? — попита Бош дежурния детектив — жена, която седеше на предното бюро и се занимаваше с телефонните обаждания, постъпващите доклади и всичката друга черна работа.
— За днес свърши — отвърна тя, без да вдигне поглед от разписанието за отпуски на персонала, което попълваше. — Обади се от моргата преди няколко минути и каза, че е „код седем“ до сутринта.
— Има ли някое бюро, което бих могъл да използвам за няколко минути? Трябва да направя няколко обаждания. — Беше му кофти да моли за такова разрешение, след като бе работил в тази зала осем години.
— Просто си изберете някое — каза тя, без изобщо да вдига поглед.
Бош седна на едно бюро, което бе сравнително подредено. Набра номера на отдела в холивудския участък, където работеше, е надеждата, че все още ще има някой. Отговори Карън Мошито и той попита дали има някакви съобщения за него.
— Само едно. Някоя си Силвия. Не е дала второ име.
Той записа номера, чувствайки как пулсът му се ускорява.
— Чу ли за Мур? — попита Мошито.
— Имаш предвид потвърждаването на самоличността му ли? Да, чух.
— Не. Аутопсията е оплескана. В новините по радиото казаха, че е без определено заключение. Никога не съм чувал изстрел с двуцевка в лицето да не води до заключения.
— Кога се е разчуло?
— Току-що го чух в пет по радио KFWB.
Бош затвори и опита още веднъж да се свърже с Портър. Отново никой не отговори, нито пък се задейства секретар. Хари се питаше дали съсипаното ченге не си беше там и просто не вдигаше. Представи си как Портър седи с бутилка в ъгъла на тъмна стая и го е страх да отговори на вратата или телефона.
Погледна номера на Силвия Мур, който бе записал. Чудеше се дали е чула за аутопсията. Вероятно. Тя вдигна на третото позвъняване.
— Госпожа Мур?
— Силвия е.
— Тук е Хари Бош.
— Зная. — Тя не каза нищо повече.
— Как се справяте?
— Мисля, че съм добре. Аз… Обадих се, защото просто искам да ви благодаря. За начина, по който се държахте с мен.
— О, ами вие не… Беше само…
— Помните ли книгата, за която ви казах снощи?
— „Дългото сбогуване“ ли?
— В нея има още един ред, върху който мислех. „За мен благородният рицар е рядкост, като дебелия пощальон.“ Като че ли в наши дни има много дебели пощальони. — Смехът й бе много тих, почти като плача й. — Но не и много благородни рицари. Вие бяхте такъв снощи.
Бош не знаеше какво да каже и просто се мъчеше да си я представи от другата страна на потъналата в мълчание линия.
— Много мило от ваша страна. Не знам обаче дали го заслужавам. Понякога не мисля, че нещата, които се налага да върша, ме правят голям рицар.
Поприказваха си още малко за незначителни неща и се сбогуваха. Той затвори и за миг остана неподвижен, загледан в телефона и мислещ за казаните и премълчаните неща. Имаше нещо между тях. Връзка. Свързваше ги нещо повече от смъртта на съпруга й. Повече от едно разследване. Между тях имаше връзка.
Отвори тефтерчето отново на хронологичната таблица, която бе направил по-рано.
9 ноем. Данс е арестуван
13 ноем. Джими Капс умира
4 дек. Мур и Бош се срещат
Сега започна да прибавя други дати и факти, дори такива, които като че ли не пасваха в картината в момента. Водещото го чувство обаче бе, че случаите му са свързани и че свързващото звено е Калексико Мур. Докато пишеше, гледаше на схемата като на едно цяло. После я проучи и откри, че тя даваше известен контекст на мислите, които се блъскаха в главата му през последните два дни.
1 ноем. Доклад на BANG за черния лед
9 ноем. Рикард получава информ. от Джими Капс
9 ноем. Данс е арестуван, случаят пропада
13 ноем. Джими Капс умира
4 дек. Мур и Бош се срещат; Мур крие информ.
11 дек. Мур получава информ. от Агенцията за борба с наркотиците
18 дек. Мур намира труп — Хуан Доу №67