18 дек. Портър получава случая Хуан Доу
19 дек. Мур отсяда в „Убежището“, самоубийство?
24 дек. Аутопсията на Хуан Доу №67 — буболечки?
25 дек. Намерен е трупът на Мур
26 дек. Портър се оттегля
26 дек. Аутопсията на Мур — без заключение?
Не можеше обаче да изучава списъка прекалено дълго, без да мисли за Силвия Мур.
Глава IX
Бош караше по „Лос Анжелис стрийт“ до „Втора улица“, откъдето се качи до „Червеният вятър“. Пред „Св. Вибиана“ видя свита от раздърпани, бездомни хора, които излизаха от църквата. Бяха прекарали деня в спане по църковните пейки и сега се отправяха към мисията на „Юниън стрийт“ за вечеря. Когато мина край сградата на „Таймс“, той погледна към часовника горе и видя, че е точно шест. Пусна радио KFWB за новините. Аутопсията на Мур бе втората новина след репортаж за това как кметът е станал поредната жертва на вълна от протести камикадзе срещу СПИН. Бил ударен с презерватив, пълен със свинска кръв на бялото каменно стълбище пред градския съвет. Групировка, наречена „Бездушен СПИН“, поела отговорността.
— Други новини. Според съдебния лекар на окръг Лос Анжелис аутопсията, направена на тялото на сержант Калексико Мур, е била без определено заключение и не е потвърдила, че борещият се срещу наркотиците полицай сам е отнел живота си. Междувременно полицията официално е класифицирала смъртта като самоубийство. Тялото на тридесет и осем годишния полицай бе намерено на Коледа в стаята на холивудски мотел. Властите твърдят, че е умрял от изстрел с пушка преди около седмица. На мястото било намерено предсмъртно писмо, чието съдържание не бе оповестено. Мур ще бъде погребан в понеделник.
Бош изключи радиото. Новините явно отразяваха изявление пред пресата. Питаше се какво ли означаваше, че аутопсията е без определено заключение. Това бе единствената истинска новина в целия репортаж.
След като паркира на бордюра пред „Червеният вятър“, той влезе вътре, ала не видя Тереса Корасон. Отиде до тоалетната и наплиска лицето си с вода. Трябваше да се обръсне. Избърса се с хартиена кърпа и се опита да приглади мустаците и къдравата си коса с ръка. Разхлаби вратовръзката си, после дълго се взира в отражението си. Видя мъж, към който повечето хора не биха се приближили, освен ако не им се налагаше.
Взе си кутия цигари от автомата до тоалетната и пак се огледа, но все още не виждаше Тереса. Отиде на бара и си поръча бира „Енкър“, след което я занесе на една празна маса до входната врата. „Вятърът“ започваше да се препълва с хора, свършили работния ден. Хора с делови костюми и рокли. Имаше много двойки стари мъже с по-млади жени. Хари позна няколко репортери от „Таймс“. Започна да смята, че Тереса е избрала лошо място за среща, ако въобще възнамеряваше да се появи. След днешната история с аутопсията репортерите можеха да я забележат. Пресуши бутилката бира и напусна заведението.
Стоеше на тротоара отпред в студената вечер, загледан надолу към тунела на „Втора улица“, когато чу натискането на клаксон и една кола спря пред него. Прозорецът се спусна автоматично. Беше Тереса.
— Хари, изчакай вътре. Само ще потърся място за паркиране. Извинявай, че закъснях.
Бош се надвеси през прозореца.
— Не зная. Вътре има много репортери. Чух по радиото за аутопсията на Мур. Искаш ли да ти се лепнат?
Той виждаше доводи за и против това. Появата на името й във вестниците подобряваше шансовете й да стане от изпълняващ длъжността постоянен главен съдебен лекар. Обаче една погрешна дума или лошо цитиране също толкова лесно можеха да я направят съвсем временно заместващ или — още по-лошо — бивш съдебен лекар.
— Къде можем да отидем? — попита тя.
Хари отвори вратата и се качи.
— Гладна ли си? Можем да отскочим до „При Горки“ или в „Килерът“.
— Вярно. Дали „При Горки“ е още отворен? Яде ми се малко супа.
Отне им петнайсет минути да си пробият път през гъстото централно движение, за да изминат осем пресечки и да намерят място за паркиране. След като влязоха в „При Горки“, те си поръчаха две халби домашна руска бира, а Тереса си взе пилешка супа с ориз.
— Уморителен ден, а? — подметна той.
— О, да. Не съм обядвала. Бях в операционната пет часа.
Бош трябваше да чуе за аутопсията на Мур, ала знаеше, че не може просто така да изстреля някой въпрос. Налагаше се да я накара тя да поиска да му разкаже.
— Как прекара Коледа? Събрахте ли се с мъжа ти?
— Нищо подобно. Просто не се получи. Никога не е можел да понася работата ми, а това, че сега съм хвърлила око на мястото на главния съдебен лекар, предизвиква още по-голямо негодувание у него. Той си тръгна на Бъдни вечер. Прекарах Коледа сама. Днес щях да се обаждам на адвокатката си да й кажа да поднови молбата за развод, но бях прекалено заета.