— Да, имаше го в бележките му.
— Хубаво. — Тя започна да прелиства страниците. Хвърляше по един бърз поглед на снимките от аутопсията и ги слагаше настрана. — Добре, ето го. Токсичните анализи не са получени още, но цветът на кръвта и на черния дроб показва, че няма да има нищо необичайно. Само предполагам, или по-скоро Сали предполага, така че не ни дръж отговорни за това.
Хари кимна. Още не си бе записал нищо. Запали цигара, а тя като че ли нямаше нищо против. И преди никога не бе протестирала, макар че веднъж, когато той присъстваше на една аутопсия, тя дойде от съседната зала и му показа бял дроб на четиридесетгодишен мъж, пушил по три кутии на ден. Приличаше на стара черна мокасина, прегазена от камион.
— Но както знаеш, според практиката — продължи тя — взехме секрети и направихме анализ на стомашното съдържание. Първо, в ушната кал открихме някакъв кафяв прах. Изтръскахме такъв и от косата, а намерихме също и под ноктите.
Бош си помисли за хероин с катран, една от съставките на черния лед.
— Хероин?
— Добър опит, но не.
— Просто кафяв прах. — Бош вече записваше в тефтерчето си.
— Да, сложихме го на няколко предметни стъкла, разгледахме го под микроскоп и доколкото можем да кажем, това е жито. Житен прах.
— Като зърнена храна? Имал е зърнена храна в ушите и косата си?
Сервитьор с бяла риза, черна вратовръзка, рунтав мустак и с най-добрия строг руски вид, на който бе способен, се приближи до масата да попита дали не желаят нещо друго. Той погледна купчината снимки до Тереса. Най-отгоре имаше фотография на Хуан Доу №67, гол върху маса от неръждаема стомана. Тереса бързо я покри с папката и Хари поръча още две бири. Мъжът бавно се отдалечи от масата.
— Имаш предвид нещо като житна храна? — попита Бош отново. — Като праха на дъното на кутията или нещо подобно?
— Не съвсем. Запомни обаче тази мисъл и ме остави да продължа. Всичко ще си дойде на мястото.
Той й махна да продължи.
— При носните секрети и стомашното съдържание изникнаха две много интересни неща. Това е една от причините, поради които обичам работата си, въпреки че други хора не одобряват, че я върша. — Тя вдигна поглед от папката и му се усмихна. — Както и да е, в стомашното съдържание Саласар открил кафе и сдъвкани ориз, пиле, камби, различни подправки и свинско черво. С една дума, това е било чорисо — мексикански колбас. Червото, използвано за опаковане на колбаса, ме навежда на мисълта, че е бил домашно производство, а не готов продукт. Ял е това малко преди да умре. В стомаха все още нямаше почти никакво разлагане. Може дори да е ядял, когато е бил нападнат. Искам да кажа, гърлото и устата бяха чисти, ала все още имаше останки от храна между зъбите. А между другото, всичките зъби са истински. Зъболекар не е работил по тях — никога. Насажда ли се у теб убеждението, че този мъж не е бил оттук?
Бош кимна и си спомни забележката на Портър, че всичките дрехи на Хуан Доу №67 са произведени в Мексико. Записваше в тефтерчето си.
— В стомаха е било също и това.
Тя плъзна полароидна снимка по масата. Беше на розово насекомо, на което едното му крило липсваше, а другото беше счупено. Изглеждаше мокро, каквото сигурно и наистина беше, като се има предвид къде е било намерено. Лежеше върху стъклен съд за отглеждане на култури, до десетцентова монета. Монетата бе около десет пъти по-голяма от буболечката.
Хари забеляза, че сервитьорът стоеше на около три метра разстояние с две чаши бира. Мъжът повдигна чашите и въпросително раздалечи вежди. Бош му направи знак, че е безопасно да се приближи. Келнерът остави чашите, хвърли един скришен поглед на снимката с буболечката и после бързо се отдалечи. Хари плъзна фотографията обратно към Тереса.