Тя все още стоеше обърната към вратата и той говореше на гърба й, ала виждаше отражението на разтревоженото й лице в стъклото. Усещаше парфюма й.
— Важното е, че Мур не е държал папката в службата или апартамента си. Била е на място, където от ОВР или ОКУ няма да я намерят. А когато момчетата от екипа му я открили, там била бележката, на която пишело да я дадат на мен. Разбираш ли?
Обърканото изражение в стъклото отговори вместо нея. Тя се обърна и се премести в дневната, където седна на мекия стол и прокара ръце през косата си. Хари остана прав и закрачи пред нея по дървения под.
— Защо ще пише бележка папката да се даде на мен? Не може да я е написал за себе си. Вече е знаел, че съставя папката за мен. Значи бележката е била за някой друг. А какво ни казва това? Че когато я е писал, или е знаел, че ще се самоубие, или…
— Или, че ще бъде убит — довърши тя.
Бош кимна.
— Или поне е усещал, че прекалено дълбоко е затънал в нещо. Че е в беда. В опасност.
— Божичко!
Хари се приближи и й подаде нейната чаша с вино. После се надвеси над лицето й.
— Трябва да ми разкажеш за аутопсията. Нещо не е наред. Чух онова скапано изявление пред пресата, което излъчиха. Без определено заключение. Каква е тази глупост? Откога не можеш да кажеш дали изстрел с пушка в лицето е убил някого или не? И така, разкажи ми, Тереса. Можем да измислим какво да правим.
Тя сви рамене и поклати глава, ала Хари знаеше, че ще му разкаже.
— Те ми казаха, че понеже не съм сто процента… Хари, не можеш да разкриваш откъде си получил тази информация. Не трябва.
— Няма да те намесвам. Ако се наложи, ще я използвам, но няма да те намесвам. Имаш думата ми.
— Казаха ми да не го обсъждам с никого, защото не можех да съм абсолютно сигурна. Заместник-началникът Ървинг, тази арогантна мижитурка, знаеше точно къде да удари. Говореше за окръжната комисия, която скоро ще се произнесе за поста ми. Каза, че те ще търсят главен съдебен лекар, който знае какво е дискретност. Говореше какви приятели имал в комисията. Ще ми се да взема един скалпел…
— Не обръщай внимание на всичко това. За какво не беше сто процента сигурна?
Тереса допи виното си. Сетне историята излезе наяве. Тя му каза, че аутопсията е протекла както обикновено с изключение на факта, че освен двамата разследващи детективи, Шийхан и Частайн от ОВР, я е наблюдавал и заместник-началникът на полицията Ървинг. Каза му, че са имали на разположение и специалист от лабораторията, за да сравни отпечатъците.
— Разлагането бе обширно — продължаваше Тереса. — Наложи се да отрежа връхчетата на пръстите и да ги напръскам с химически втвърдител. След това Колинс, специалистът от лабораторията, вече успя да вземе отпечатъци. Той направи сравнението на място, защото Ървинг бе донесъл образци. Съвпаднаха. Това беше Мур.
— Ами зъбите?
— Тук имахме трудности. Не беше останало много от тях незасегнато. Сравнихме част от резец, намерена във ваната, и някакви зъбни данни, които Ървинг предостави. Мур е имал отворен канал към корена, което се потвърди. И това съвпадаше.
Започнала с аутопсията, след като била потвърдена самоличността му, и веднага отбелязала очевидното: раната, причинена от изстрела е двуцевка, била масивна и фатална. Станало е мигновено. Ала докато проучвала материала, който събрала при огледа на трупа, тя започнала да се пита дали може да окачестви смъртта на Мур като самоубийство.
— Силата на изстрела е довела до пълно черепно раздробяване — каза тя. — А, разбира се, протоколът на аутопсията изисква преглед на всички жизненоважни органи, включително и на мозъка. Проблемът бе, че голяма част от мозъка беше разпръсната поради широката траектория на куршумите. Струва ми се, казаха, че куршумите са излезли от две цеви, успоредна конфигурация. Виждаше се, че е така. Траекторията на куршумите бе много широка. Както и да е, голяма част от предното полукълбо и съответстващия му черепен фрагмент бяха останали до голяма степен незасегнати, макар че са били отделени от главата. Разбираш ли какво имам предвид? На диаграмата пишеше, че са били намерени във ваната. Прекалявам ли? Зная, че го познаваше.
— Не толкова добре. Продължавай.
— И така, аз прегледах тази част, като всъщност не очаквах нищо повече от видяното досега. Ала бърках. Имаше следи от кръвоизлив в полукълбото по черепната обвивка. — Тя гаврътна малко вино от неговата чаша и продължи да диша тежко, сякаш прогонваше демон. — И така, Хари, разбираш, че това бе много шибан проблем.
— Кажи ми защо.