— Все едно слушам Ървинг. „Кажи ми защо, кажи ми защо.“ Ами то е очевидно. Поради две причини. Първо, не се получава такъв голям кръвоизлив при внезапна смърт. Не изтича много кръв по мозъчната обвивка, когато мозъкът е бил буквално разделен от тялото за част от секундата. Но докато по този въпрос може да се поспори — ще оставя това на Ървинг, — не може да има никакъв спор за втората причина. Този кръвоизлив ясно сочеше контраударно нараняване на главата. Изобщо нямам съмнения.
Хари бързо прерови в ума си медицинските термини, научени за десетте години, през които бе наблюдавал аутопсии. Контраударно мозъчно нараняване се появява от страната на мозъка, противоположна на мястото на травмата. В действителност мозъкът е като желе, излято в черепа. Рязък удар отляво често нанася най-големи поражения отдясно, защото силата на удара изтласква желето към дясната страна на черепа. Хари знаеше, че за да има Мур описания от Тереса кръвоизлив в предната част на мозъка, трябва да е бил ударен отзад. Изстрел с пушка в лицето не би имал такъв ефект.
— Има ли някакъв начин… — Той млъкна, защото не бе наясно какво искаше да попита. Внезапно почувства спазъм на тялото си за цигара и почука с дъното на неотворената кутия по дланта си.
— Какво се случи при аутопсията? — попита той, докато и отваряше.
— Ами, когато започнах да обяснявам, Ървинг целият се наежи и все питаше „Сигурна ли сте? Това сто процента точно ли е? Не правим ли фалстарт?“ и други от този род. Мисля, че бе напълно ясно. Не искаше друга версия, освен самоубийство. Щом изразих съмнение, той започна да говори за прибързани заключения и за нуждата да се действа бавно. Каза, че управлението можело да бъде притеснено от евентуалните резултати на едно разследване, ако не действаме бавно, внимателно и правилно. Това бяха думите му. Задник!
— Да не си търсим белята — подхвърли Бош.
— Именно. Така че аз направо им казах: няма да го впиша като самоубийство. И после… После те ме заставиха да не го вписвам като убийство. И ето как дойде неопределеното заключение. Като компромис. Засега. Това ме кара да се чувствам виновна. Гадни мръсници!
— Те просто се готвят да го потулят — констатира Бош.
Не можеше да го проумее. Нежеланието сигурно бе породено от разследването на ОВР. В каквото и да се бе забъркал Мур, Ървинг сигурно смяташе, че то или го е накарало да се самоубие, или го е убило. И в двата случая Ървинг не искаше да отваря кутията, преди да е разбрал какво има вътре. Може би изобщо не искаше да разбере. Това показваше на Бош едно: той беше сам. Каквото и да откриеше, дадеше ли го на Ървинг и ОКУ, щеше да го погребе. Ако продължеше да работи по това, щеше да го прави на своя глава.
— Знаят ли, че Мур е вършел нещо за теб? — попита Тереса.
— Сега вече да, но когато са били с теб, вероятно не са знаели. Това сигурно няма да промени нещата.
— Ами за случая с Хуан Доу? Че той е намерил трупа?
— Не зная доколко са наясно с това.
— Какво ще правиш?
— Не зная. Нищо не зная. Ами ти?
Тя дълго мълча, сетне стана и се приближи. Притисна се към него и като го целуна по устните, прошепна:
— Да забравим всичко това за известно време.
Той й предостави инициативата, докато се любеха, остави я да го води и направлява, да използва тялото му както желае. Бяха заедно достатъчно често, за да се чувстват удобно и да знаят предпочитанията си. Бяха прескочили етапа на любопитство или притеснение. Накрая тя го бе възседнала, а той се бе облегнал върху възглавниците на таблата на леглото. Тя отметна глава назад и изрязаните й нокти се впиха безболезнено в гърдите му. Не издаваше абсолютно никакъв звук.
Той погледна нагоре в тъмното и видя сребърни отблясъци от ушите й. Посегна и докосна обиците, след което прокара ръце надолу по гърлото й, по раменете и гърдите й. Кожата й бе топла и влажна. Бавните й методични движения го пуснаха още по-навътре в празнината, където нищо друго не можеше да влезе.
Когато и двамата си отдъхваха и тя все още лежеше свита отгоре му, го обзе чувство за вина. Мислеше за Силвия Мур. Жена, която бе срещнал едва предишната вечер. Как можеше да му се натрапва в този момент? Това обаче бе факт. Питаше се откъде идва вината. Може би тя касаеше нещата, които им предстояха.
Стори му се, че чу краткия, пронизителен лай на койота далеч зад къщата. Тереса вдигна глава от гърдите му и тогава чуха самотния вой на животното.
— Тимидо — каза тя тихо.
Хари отново почувства как вината го залива. Мислеше за Тереса. Беше ли я подмамил да му разкаже? Не смяташе. Може би пак бе вина за нещо, което още не беше направил. Нещо, което знаеше, че ще направи с дадената от нея информация.