— Казваш, че искат разследването да не стигне доникъде?
— Не, не го казвам.
— Какво ще съобщят пред „Таймс“?
— Днес следобед ще има пресконференция. Ървинг ще го оповести пред всички. Ще каже, че проучваме възможността — възможността — за убийство. Майната им на „Таймс“. Впрочем кой каза, че именно „Таймс“ са вдигнали шум?
— Случайно познах.
— Внимавай, Бош. Изпуснеш ли се така пред Ървинг, ще ти съдере задника. Ще го направи с удоволствие, като се има предвид досието ти и всичките истории около теб. Вече имам тази папка, за която трябва да измисля нещо. Казал си на Ървинг, че не познаваш човека, а сега разполагаме с папка, която показва, че той е проучвал някои неща по твое искане.
Бош осъзна, че бе забравил да махне самозалепващото се листче, което Мур бе сложил в папката.
— Кажи на Ървинг каквото искаш. Мислиш, че ми пука ли? — Той сведе поглед към папката. — Ти какво мислиш?
— За папката ли? Нищо не мисля гласно.
— Стига, Франки. Моля Мур да проучи нещата около убийството на този наркоман, а той свършва в мотел и главата му е разпиляна във ваната на малки парченца. Извършено е много професионално, изпипано дотам, че в стаята не е открит нито един отпечатък, принадлежащ на друг човек.
— И какво, ако е извършено професионално и няма други отпечатъци? Според мен някои хора заслужават това, което ги е стигнало, разбираш ли?
Това бе пробив в отбранителната стратегия на Шийхан. Съзнателно или не, той признаваше пред Бош, че Мур е прекрачил чертата.
— Трябва ми повече от това — каза Бош много тихо. — Ти си обременен, но аз не съм. Мога да действам съобразно собствената си воля и ще разнищя това. Мур може и да е престъпил чертата, добре, ала никой няма право да го пречуква по такъв начин на плочките. И двамата го знаем. Освен това има и други трупове. — Хари видя, че това грабна вниманието на Шийхан. — Можем да разменим информация — добави той тихо.
Шийхан стана и рече:
— Добре, да вървим да изпием проклетото кафе.
След пет минути те седяха на маса в кафенето на втория етаж и Бош му разказваше за Джими Капс и Хуан Доу №67. Той накратко обясни връзките между Мур и Хуан Доу, между Хуан Доу и Мексикали, между Мексикали и Умберто Сорильо, между Сорильо и черния лед, между черния лед и Джими Капс. Разказът вървеше гладко. Шийхан не зададе никакви въпроси и не си водеше никакви записки, докато Хари не свърши.
— И така, какво мислиш? — попита го той след това.
— Каквото и ти — отвърна Бош. — Че Мур е прекрачил чертата. Може би е прикривал Сорильо, човека с леда, и е нагазил толкова дълбоко, че не е могъл да се измъкне. Още не зная как е навързано всичко, но имам някои идеи, които обмислям. Много неща ми минават през ума. Може би е искал да излезе от играта и човекът с леда го е очистил. Може би е съставял тази папка и се е готвел да ми съобщи нещо, когато са го пречукали.
— Вероятности.
— Съществува също и вероятността да се е разчуло за разследването на ОВР, което партньорът ти Частайн провеждаше, да са преценили, че Мур представлява заплаха, и да са го очистили.
Шийхан се поколеба. Настъпил беше моментът на истината. Ако започнеше да обсъжда разследването на ОВР, щеше да наруши достатъчно от правилата на отдела, за да го преместят завинаги от ОКУ. Като Хари.
— Могат да ме понижат, ако говоря за това — каза Шийхан. — Мога да свърша като теб, долу в клоаката.
— Всичко е една клоака, човече. Без значение дали си на дъното или на повърхността. И в двата случая плуваш в лайна.
Шийхан отпи от кафето.
— В ОВР получиха сигнал, това стана преди около два месеца, че Мур е замесен по някакъв начин в наркотрафика по булеварда. Възможно бе да предлага протекция, възможно бе и да е забъркан повече. Източникът не бе сигурен по този въпрос.
— Преди два месеца? — учуди се Бош. — До нищо ли не стигнаха? Искам да кажа, през цялото това време Мур продължи да работи на улицата. Нямаше ли достатъчно улики, за да го преместят поне в някоя канцелария?
— Слушай, трябва да запомниш, че Ървинг ме сложи да работя с Частайн върху това. Но аз не съм партньор на Частайн. Той не споделя много с мен. Всичко, което пожела да ми каже, бе, че следствието било още в зародиш, когато Мур изчезнал. Не разполагал с никакви доказателства, подкрепящи или опровергаващи обвинението.
— Знаеш ли дали е работил усърдно?
— Предполагам, че е положил големи усилия. Той е от ОВР. Винаги е търсел някого, на когото да отнеме значката. А в този случай обвиненията като че ли не засягаха само отдела. Работата щеше да стигне до окръжната прокуратура. Затова предполагам, че е подходил с голям хъс. Просто не е открил нищо. Мур трябва да е бил много добър.