„Очевидно не достатъчно“ — помисли си Бош.
— Кой беше източникът?
— Това не ти трябва.
— Знаеш, че ми трябва. Ако ще действам на своя глава, налага се да знам кое какво е.
Шийхан се поколеба, ала не успя да го изиграе добре.
— Получи се анонимно писмо. Частайн обаче твърди, че е жена му. До такъв извод е стигнал. Тя го е предала.
— Откъде е толкова сигурен?
— Частайн каза, че подробностите в писмото, каквито и да са те, можели да бъдат известни само на негов близък. Каза ми, че няма нищо необичайно в това. Доносите често идват от партньора в живота. Но според него много пъти се оказвали лъжливи. Нали знаеш, една съпруга или съпруг биха съобщили нещо напълно невярно, ако се развеждат или нещо подобно, просто за да прецакат другия в службата. Затова той отделил много време да провери дали просто случаят не е такъв. Понеже Мур и жена му щели да се разделят. Каза, че изобщо не си е признала, но беше сигурен, че тя го е изпратила. Само че никога не навлезе в големи подробности за съдържанието на писмото.
Бош се замисли за Силвия. Сигурен беше, че бъркаха.
— Говори ли със съпругата, за да й съобщиш, че самоличността е потвърдена?
— Не, Ървинг го направи снощи.
— Казал ли й е за аутопсията, за това, че не е самоубийство?
— Това не зная. Виж, аз не си седя с Ървинг както ти с мен сега и не го питам за всичко, което ми хрумне.
Бош започваше да става нежелан.
— Само още няколко въпроса, Франки. Частайн концентрирал ли бе вниманието си върху черния лед?
— Не. Когато вчера получихме тази твоя папка, той едва не се изпусна в гащите. Имах чувството, че чуваше за тази страна на нещата за първи път. Това някак си ми достави удоволствие, Хари. Ако изобщо нещо от цялата работа може да доставя удоволствие.
— Е, сега можеш да му разкажеш всичко останало, което ти съобщих.
— Няма начин. Този разговор не се е състоял. Трябва да се опитам да докарам нещата така, сякаш до всичко съм достигнал сам, преди да му предам каквото и да е.
Бош мислеше бързо. Какво друго можеше да го пита?
— Ами бележката? Тази част от историята сега не се връзва. Ако не е било самоубийство, тогава откъде се е взела тази бележка?
— Вярно, това е проблем. Ето защо притиснахме така съдебния лекар. Можем само да предположим, че той или я с държал в задния си джоб през цялото време, или че този, който го е пречукал, го е заставил да я напише. Не зная.
— Да-а. — Бош се замисли за миг. — Ти би ли написал такава бележка, ако някой се кани да те пречука на пода?
— Не зная бе, човек. Когато срещу тях е насочено оръжие, хората правят неща, за които никога не би предположил. Те винаги таят надежда, че всичко внезапно може да се оправи. Това е моето мнение.
Бош кимна, но не знаеше дали е съгласен или не.
— Трябва да тръгвам — каза Шийхан. — Дръж ме в течение.
Бош кимна пак и Шийхан го остави сам с двете чаши кафе на масата. След няколко секунди той се върна.
— Знаеш ли, никога не съм ти казвал, много жалко, че с теб се случи такова нещо. Можехме да използваме помощта ти, Хари. Винаги съм го мислел.
Бош вдигна поглед към него.
— Да, Франки. Благодаря ти.
Глава XIV
Комплексът на проекта за отстраняване на средиземноморския плодов вредител се намираше в края на Източен Лос Анжелис, на „Сан Фернандо роуд“. Не беше далеч от окръжния център по съдебна медицина, в който се помещаваше моргата. Бош се изкушаваше да се отбие и да види Тереса, но реши, че трябва да й даде време да се успокои. Смяташе също, че това решение е страхливо, ала не го промени. Просто продължи да кара.
Комплексът бе бивша окръжна психиатрична клиника, престанала да функционира като такава няколко години по-рано, когато постановленията на Върховния съд направиха практически невъзможно правителството (в лицето на полицията) да отстранява душевноболните от улиците и да ги държи затворени за наблюдения и за безопасността на обществото. Клиниката на „Сан Фернандо роуд“ бе затворена, когато окръгът обедини психиатричните си центрове.
Оттогава сградата бе използвана за най-различни цели, включително като декор за филм на ужасите, разказващ за обитавана от духове лудница, и дори като временна морга, когато земетресение нанесе щети на медицинския център преди няколко години. Труповете се складираха в два хладилни камиона на паркинга. Поради спешната ситуация общинските управници трябваше да вземат първите камиони, до които успееха да се докопат. Отстрани на един от тях с боя бяха изписани думите: „Живи омари от щата Мейн!“ Бош помнеше, че прочете за това в рубриката за куриози на „Таймс“ „Само в Лос Анжелис“.