На входа имаше пропуск, където пазеше полицай. Бош свали прозореца си, показа му значката и го попита кой ръководи проекта срещу вредителите. Беше му посочено мястото за паркиране и входът към ръководния сектор.
На вратата към сектора все още стоеше надпис: „Забранено за пациенти без придружители“. Бош влезе, тръгна по един коридор и се размина с друг полицай, на когото кимна. Стигна до бюрото на някаква секретарка, пред която отново се легитимира и помоли да се срещне със завеждащия ентомолог. Тя проведе кратък телефонен разговор и сетне придружи Хари до близък кабинет, където го представи на някой си Роланд Едсън. Секретарката се суетя край вратата с ужасен вид, докато накрая Едсън не й каза, че няма повече нужда от нея.
Когато останаха сами в кабинета, Едсън рече:
— Изкарвам си прехраната с убиване на вредители, детективе, а не на хора. Това сериозно посещение ли е?
Той силно се разсмя и Хари от вежливост скалъпи една усмивка. Едсън беше дребен човек, в бяла риза с къси ръкави и светлозелена вратовръзка. Плешивата му глава се бе покрила с петна от слънцето и бе набраздена вследствие многото неправилни решения, минали през нея. Носеше дебели очила без рамки, които уголемяваха очите и някак си го оприличаваха на жертвите му. Зад гърба му неговите подчинени вероятно го наричаха „Мухата“.
Бош обясни, че работи върху едно убийство и че не може да разкаже много на Едсън, защото разследването е от изключително поверително естество. Предупреди го, че други детективи може да дойдат с още въпроси. Помоли за малко обща информация относно отглеждането и транспортирането на стерилни плодови вредители в щата, като се надяваше, че молбата за компетентен съвет ще накара бюрократа да се разприказва.
Отговорът на Едсън съдържаше до голяма степен същата информация, която Тереса Корасон вече бе предоставила, но Бош се преструваше, че всичко това е ново за него и си водеше бележки.
— Ето това е екземплярът, детективе — каза Едсън и вдигна едно преспапие. То представляваше стъклена форма, в която завинаги бе хванат един плодов вредител, като праисторическа мравка, впримчена в кехлибар.
Бош кимна и насочи разговора към Мексикали. Ентомологът му каза, че предприемачът, който ги отглежда там, е компания на име „Инвайробрийд“. Според него „Инвайробрийд“ превозваше до комплекса средно по тридесет милиона насекоми седмично.
— Как пристигат тук? — попита Бош.
— В какавидния стадий, разбира се.
— Естествено. Но въпросът ми е как?
— Това е стадият, в който насекомото не се храни и е неподвижно. Тъй нареченият преобразувателен стадий между ларвата и имагото — възрастният индивид. Всичко минава много добре, защото това е идеалният момент за транспортиране. Пристигат в инкубатори, така да се каже. Ние им викаме биологични сандъци. А после, естествено, скоро след пристигането им, метаморфозата приключва и те могат да бъдат пуснати като възрастни индивиди.
— Значи, когато пристигнат тук, те са вече боядисани и облъчени?
— Правилно. Вече го казах.
— И са в какавиден стадий, не са ларва?
— Множественото число е ларви, детективе, но да, в основата си това е правилно. Това също го казах.
Бош започваше да се убеждава, че в основата си Едсън беше досадно нищожество. Беше сигурен, че тук му викаха Мухата.
— Добре — продължи Хари. — Ами ако тук, в Лос Анжелис, намеря ларви, тоест ларва, която е боядисана, но не е облъчена? Възможно ли е това?
Едсън замълча за момент. Не искаше да отговори прибързано и да сбърка. Бош започваше да смята, че той е от онези хора, които всяка вечер гледаха състезанието „Риск“ по телевизията и излайваха отговорите преди състезателите, дори ако са сами.
— Е, детективе, всеки един сценарий е възможен. Все пак бих казал, че примерът, който току-що дадохте, е изключително малко вероятен. Както споменах, нашите доставчици прекарват сандъците с какавиди през апарат за облъчване, преди да ги докарат тук. В тези сандъци често намираме ларви заедно с какавидите, защото по принцип е невъзможно двете напълно да се разделят. Тези ларви обаче са били подложени на същото облъчване, както и какавидите. Така че не, не виждам как ще стане това.
— Значи ако някой човек има в тялото си една боядисана какавида, неподложена на облъчване, той не би бил оттук, пали?
— Да, това би бил отговорът ми.
— Би бил?
— Да, детективе, това е отговорът ми.
— Тогава откъде може да е дошъл този човек?
Едсън първо обмисли въпроса. С помощта на гумичката и края на молива, с който си играеше, той повдигна очилата си по-нагоре на носа.
— Приемам, че този човек е мъртъв, след като вие се представихте като детектив от отдел „Убийства“, и очевидно не можете сам да му зададете този въпрос.