— Трябва да участвате в „Риск“, господин Едсън.
— Доктор Едсън. Както и да е, не бих могъл да започна да гадая откъде човекът се е сдобил с екземпляра, за който говорите.
— Може да е бил от една от фабриките в Мексико или в Хаваите, за които споменахте, нали?
— Да, това е едната възможност.
— А каква е другата?
— Ами, господин Бош, вие видяхте охраната, с която разполагаме. Откровено казано, някои хора не харесват това, което вършим. Има екстремисти, които вярват, че не бива да се месим на природата. Щом средиземноморският вредител е дошъл в Южна Калифорния, кои сме ние, че да се опитваме да го унищожим? Според някои хора ние нямаме място в този бизнес. Получихме заплахи от някои групи. Анонимни, но все пак заплахи, че ще бъдат отглеждани нестерилизирани средиземноморски вредители и пускани на свобода, което ще причини масивно нашествие на насекоми. Така че, ако се готвех да направя такова нещо, бих могъл да ги боядисам, за да объркам противника си.
Това хрумване накара Едсън да се почувства доволен от себе си. Ала Бош не вярваше да е така. Не съвпадаше с фактите. Все пак кимна, за да му покаже, че ще обмисли въпроса обстойно. После попита:
— Кажете ми, как тези доставки стигат от предприемачите дотук? Например как ги получавате от фабриката в Мексикали, с която работите?
Едсън обясни, че на мястото, където се отглеждат, хиляди какавиди се затварят в пластмасови тръби, приличащи на дълги метър и осемдесет наденици. После тръбите се закачвали в картонени сандъци, оборудвани с инкубатори и овлажнители. Биологичните сандъци се пломбирали в лабораторията на „Инвайробрийд“ под строгото наблюдение на инспектор от американската окръжна прокуратура и след това с камиони се превозвали през границата и на север към Лос Анжелис. Доставките от „Инвайробрийд“ пристигали два-три пъти седмично в зависимост от наличието на продукта.
— Сандъците не се ли проверяват на границата? — попита Бош.
— Проверяват се, но не се отварят. Ако бъдат отворени, това може да застраши продукта. Във всеки сандък внимателно се поддържа определена среда, нали разбирате. Както обаче споменах, сандъците се пломбират под зоркия поглед на държавни инспектори и всеки сандък се преглежда наново при счупването на пломбите в комплекса, за да бъдем, сигурни, че не е имало никакви измами. Ъъ, на границата патрулът сравнява номерата на пломбите и сандъците с фактурата на шофьора за товара и с нашето удостоверение за транспортиране през границата. Всичко е старателно изпипано, детектив Бош. Цялата система е разисквана на най-високо равнище.
Известно време Бош не каза нищо. Нямаше да оспорва сигурността на системата, но се питаше кой я е съставил на най-високо равнище — учените или граничният патрул.
— Ако реша да отида дотам, до Мексикали, бихте ли могли да ме вкарате в „Инвайробрийд“?
— Невъзможно — бързо отсече Едсън. — Помнете, че това са частни предприемачи. Получаваме всичките отгледани насекоми от фабрики, които са частна собственост. Макар във всяка да има по един държавен инспектор от американската окръжна прокуратура и държавни ентомолози като мен самия да извършват рутинни проверки, ние не можем да им наредим да отворят вратите си заради следствие на полицията или на когото и да било, без да нарушим по този начин договора ни. С други думи, детектив Бош, кажете ми какво са извършили и ще ви кажа мога ли да ви вкарам там.
Бош не отговори. Искаше да разкрие пред Едсън възможно най-малко неща. Той смени темата.
— Тези биологични сандъци, в които идват тръбите с насекоми, колко са големи? — попита той.
— О, размерите им са доста внушителни. Обикновено използваме товароподемен механизъм при разтоварването на доставките.
— Можете ли да ми покажете един сандък?
Едсън погледна часовника си и отвърна:
— Предполагам, че е възможно. Не зная дали изобщо нещо е пристигнало.
Бош стана, за да го застави да се реши по-бързо. Накрая и Едсън се изправи. Той изведе Хари от кабинета и тръгнаха по друг коридор край още кабинети и лаборатории, служили преди за килии на лудите, наркоманите и разюзданите. Спомни си, че някога, когато беше патрулиращ полицай, бе вървял по същия този коридор с жена, която арестува на хълма „Флеминг“. Там тя се катереше по стоманената конструкция зад буквата О на надписа Холивуд. Носеше и найлоново въже, в единия край на което вече бе направена примка. След няколко години прочете във вестниците, че след като излязла от държавната клиника „Петън“, тя се върнала при надписа и довършила работата, която той бе прекъснал.