— Не ти говоря — заяви Тереса, без да се обръща.
— Хайде стига.
— Не ти говоря.
— Тогава защо ме пусна?
— За да ти кажа, че не ти говоря, че съм бясна и че ти вероятно провали шанса ми да стана главен съдебен лекар.
— Стига, Тереса. Чувам, че по-късно днес имаш пресконференция. Всичко ще се уреди.
Не можа да измисли какво още да каже. Тя се обърна и се облегна на перваза на прозореца. Погледът, който му прати, можеше да издълбае името му върху някоя надгробна плоча. Чак оттук подушваше парфюма й.
— И, разбира се, за това трябва да благодаря на теб.
— Не на мен. Чух, че Ървинг е свикал прескон…
— Не се ебавай с мен, Хари. И двамата знаем какво направи с това, което ти казах. Също така и двамата знаем, че онова мръсно лайно Ървинг автоматично е решило, че аз съм го изпяла. Сега вече се смятам за сериозно прецакана по отношение на постоянното място. Хубаво разгледай кабинета, Хари. За последен път ме виждаш тук.
Бош винаги бе забелязвал колко много от деловите жени, с които се срещаше, предимно полицайки и адвокатки, ставаха вулгарни, когато спореха. Чудеше се дали смятаха, че така ще бъдат на едно ниво с мъжете, с които се бореха.
— Всичко ще се уреди — повтори той.
— Какви ги говориш? Той трябва само да подшушне на няколко от членовете на комисията, че съм дала на пресата информация за поверително и незавършено разследване, и това напълно ще ме елиминира.
— Слушай, той не може да бъде сигурен, че си била ти, а и вероятно ще реши, че съм аз. Понякога използваме Бремър, журналиста от „Таймс“, който раздуха всичко това. Ървинг ще се досети. Така че престани да се тревожиш. Отбих се да видя не искаш ли да обядваме или нещо подобно.
Погрешен ход. Видя как лицето й почервеня от гняв.
— Да обядваме или нещо подобно? Ти майтапиш ли се? Да не си… Току-що ми каза, че сме двамата основни заподозрени за това изтичане на информация и искаш да седна с теб в ресторант? Знаеш ли какво може…
— Добре, Тереса, приятна пресконференция — отряза я Бош. Той се обърна и се запъти към вратата.
По пътя към центъра пейджърът му се задейства и Бош видя, че номерът бе директната линия на „Деветдесет и осем“. „Сигурно се притеснява за статистиката си“ — помисли си той. Реши да пренебрегне повикването. Изключи също и радиото в колата.
Спря пред една количка за морски деликатеси на „Алварадо“ и си поръча два сандвича със скариди. Правеха ги с мексикански царевични питки, стил „Баха Калифорния“, и Бош се наслади на голямото количество кориандър в соса.
На няколко метра от количката стоеше мъж, който рецитираше научени наизуст стихове от Библията. На главата си имаше чаша с вода, която добре се крепеше върху негърската му прическа в стил седемдесетте и не се разливаше. От време на време той посягаше към чашата и отпиваше, ала нито за миг не спря да скача от книга на книга от Новия завет. Преди всеки цитат мъжът съобщаваше на слушателите си главата и номера на стиха. В краката му имаше стъклен аквариум, пълен до половината с монети. Когато се нахрани, Бош си купи една кока-кола и пусна рестото в аквариума. В замяна получи едно: „Бог да те благослови!“
Глава XV
Съдебната палата представляваше цял блок, разположен срещу сградата на окръжния съд. На първите шест етажа се помещаваше шерифската служба, а на горните четири — окръжният затвор. Всеки би могъл да го разбере отвън. Не само заради решетките на прозорците, а понеже последните четири етажа приличаха на изоставен и обгорен корпус. Сякаш цялата омраза и гняв, затворени в тези задушни килии, се бяха превърнали в огън и дим и бяха боядисали прозорците и циментовите решетки завинаги в черно.
Зданието бе строено в началото на века и каменните блокове му придаваха злокобен крепостен вид. Беше една от малкото сгради в центъра на града, които все още имаха персонал, обслужващ асансьорите. Стара негърка седеше на тапициран стол в ъгъла на всяка от облицованите с дърво кабини и отваряше вратите, а също боравеше и с механизма, изравняващ асансьора с всеки етаж, на който спираше.
— „Седем хиляди“ — каза Бош на жената, след като се качи. Бе минало доста време, откакто не беше идвал в палатата, и не можа да си спомни името й. Знаеше обаче, че тя обслужваше асансьорите тук, отпреди той да стане ченге. Останалият асансьорен персонал също.