Негърката отвори вратата на шестия етаж, където Бош забеляза Рикард още щом слезе. Наркополицаят стоеше пред стъклената преграда на пропуска и пускаше значката си в едно от чекмеджетата.
— Ето и моята — обади се Бош и бързо пъхна значката си в чекмеджето.
— Той е с мен — поясни Рикард в микрофона.
Служителят зад стъклото размени значките с други, които служеха като разрешително за посещение. Бош и Рикард ги закачиха на ризите си. Хари забеляза, че пропускът бе за сектора „Високо напрежение“ на десетия етаж. Във „Високо напрежение“ затваряха заподозрените в най-тежки престъпления. Там те изчакваха процеса си или преместването си в затвор, подобаващ на получените присъди. Те тръгнаха по коридора към асансьора за затвора.
— Вкарал си момчето във „Високо напрежение“? — попита Бош.
— Да. Познавам един човек. Казах му, че става дума само за един ден. Хлапето ще се е насрало от страх. Ще ти изпее всичко, което знае за Данс.
Взеха асансьора за охраната, който се обслужваше от униформен служител. Бош предположи, че това сигурно бе най-лошата служба в изпълнителната власт. Когато вратата се отвори на десетия етаж, там ги посрещна друг униформен служител, който провери значките им и ги накара да се разпишат. След това влязоха през две плъзгащи се стоманени врати в залата за посещения на адвокати, където имаше дълга маса с пейки, подредени от двете й страни. По протежението й минаваше разделителна преграда, висока тридесет сантиметра. В далечния край на масата от едната страна седеше адвокатка, навела се към преградата, и шепнеше нещо на клиента си, който бе вдигнал ръце до ушите си, за да чува по-добре. Мускулите на ръцете на затворника бяха изпъкнали и обтягаха ръкавите на ризата му. Беше същинско чудовище.
На стената зад тях висеше надпис, който гласеше:
В далечния край имаше още един униформен служител, облегнал се на стената и скръстил огромните си ръце, като наблюдаваше адвокатката и клиента й.
Докато чакаха пазачите да доведат Тайдж, Бош усети шума. Откъм вратата с решетки зад масата за посещения долитаха стотици гласове, които се надпреварваха и отекваха в силна врява. Някъде се тряскаха стоманени врати и от време на време се чуваше неразбираем крясък.
На вратата с решетките се появи униформен служител и каза:
— Ще почакате няколко минути, колеги. Трябва да го изкараме от терапевтичното.
Пазачът изчезна, преди някой от двамата да успее да попита какво се е случило. Бош дори не познаваше момчето, ала почувства как стомахът му се свива. Погледна към Рикард и видя, че той се усмихваше.
— Сега ще видим как са се променили нещата — каза наркоченгето.
Бош не разбираше удоволствието, което Рикард, изглежда, изпитваше от ситуацията. За Хари това беше лошата страна на професията — да се занимаваш с отчаяни хора и да прилагаш отчаяни методи. Беше тук, защото се налагаше. Това бе част от случая му. Не схващаше обаче мотивите на Рикард.
— Та защо правиш това? Какво искаш?
Рикард го погледна.
— Какво искам ли? Искам да зная какво става. Според мен ти си единственият, който може да ми каже. Така че ако мога да помогна, ще го направя. Ако ще струва задника на този хлапак, така да е. От теб обаче искам да разбера какво става тук. Какво е направил Кал и какво ще бъде предприето по въпроса?
Бош се облегна назад и за няколко секунди се опита да реши какво да отговори. Чу, че чудовището в края на масата започна да повишава глас. Като че ли не приемаше предложението на адвокатката. Пазачът направи една крачка към него и отпусна ръце от двете си страни. Затворникът притихна. Ръкавите на пазача бяха навити плътно догоре, за да разкрият внушителните му бицепси. На набъбналата му лява ръка Бош видя татуирани буквите CL, почти като дамга върху бялата му кожа. Знаеше, че пред хората униформените служители с такава татуировка твърдяха, че това са инициалите на „Club Lynwood“, шерифският участък в залятото от банди предградие на Лос Анжелис. Но той знаеше, че това бяха и първите букви на chango luchador, борец-горила. Самият пазач също бе член на банда, макар да му бе разрешено да носи оръжие и да му се плащаше от общината.
Бош отвърна поглед. Щеше му се да запали цигара, но общината бе прокарала закон срещу пушенето даже и в затвора. Това за малко да предизвика затворнически бунт.
— Слушай — обърна се той към Рикард, — не зная какво да ти кажа за Мур. Работя по случая, но не по този, схващаш ли? Работата е там, че той има връзка с два други случая, които са ми възложени. Така че е неизбежно. Ако това момче може да ми даде Данс, ще е от полза. Търся Данс за двата случая, може би дори за Мур. За това обаче не съм сигурен. Зная със сигурност, и днес ще го оповестят открито, че смъртта на Мур, изглежда, е убийство. Това, което няма да обявят, е, че той е прекрачил чертата. Затова ОВР душеше наоколо. Той я е прекрачил.