Паундс отмести поглед от доклада и попита с престорено равнодушен глас:
— Е, как ти се струва? Ще стигнеш ли донякъде с тези случаи?
Бош се усмихна окуражаващо и кимна, ала не каза нищо. Щеше да застави Паундс да се потруди, за да получи нещо.
— И така, какво откри?
— О, няколко неща. Да сте се чували с Портър днес?
— С Портър ли? Не, защо? Забрави го, Бош. Той е некадърник. Не може да ти помогне. С какво разполагаш? Не си вписал никакви нови данни. Току-що прегледах документацията. Нито ред от теб.
— Бях зает, лейтенант. Нещата с Джими Капс потръгнаха, а и установих самоличността и вероятното място на смъртта на жертвата от последния случай на Портър. Мъжът, изхвърлен в тясната уличка зад „Сънсет“ миналата седмица. Скоро ще науча кой и защо го е извършил. Може би утре ще приключа и двата случая. Ще работя и през уикенда, ако нямате нищо против.
— Прекрасно. Разбира се, можеш да работиш допълнително, колкото е нужно. Ще попълня разрешението за извънреден труд още днес.
— Благодаря.
— Но защо жонглираш със случаите? Защо не избереш този, който смяташ, че е по-лесен за приключване? Трябва да разрешим един случай.
— Мисля, че случаите са свързани, ето защо.
— Да не би… — Паундс вдигна ръка, с което искаше да каже на Бош да не отговаря. — Най-добре ела в кабинета ми.
След като седна зад покритото със стъклена плоскост бюро, лейтенантът веднага взе линийката и започна да я върти в ръката си.
— Добре, Хари, какво става?
Бош щеше да импровизира. Опита се да звучи така, сякаш разполагаше с необорими доказателства, с които да подкрепи всичко казано. В действителност всичко беше множество предположения и съвсем малко лепило. Той седна на стола пред бюрото на шефа. Подушваше миризмата на бебешката пудра.
— Джими Капс е бил убит за отмъщение. Вчера открих, че е устроил арест на един конкурент, чието име е Данс. Той е предлагал черен лед на улицата. На Джими това явно не се е харесало, защото той се е опитвал да осигури бързо развиващ се пазар за хавайския лед. Затова е наклепал Данс пред момчетата от BANG. Само че след като прибрали Данс, окръжният прокурор сложил точка на случая. Неправомерен арест. Той се отървал. Четири дни по-късно Капс е очистен.
— Хубаво, хубаво — каза Паундс. — Звучи добре. Значи Данс е заподозреният?
— Докато не ми хрумне нещо по-добро. Той е духнал.
— Добре, обаче как се връзва това със случая Хуан Доу?
— Според Агенцията за борба е наркотиците черният лед, който Данс е предлагал, идва от Мексикали. Получих предварително потвърждаване на самоличността от щатската полиция там. Изглежда, нашият Хуан Доу е бил някой си Гутиерес-Льоса. Живеел е в Мексикали.
— „Муле“?
— Възможно е. Някои неща обаче не се връзват с тази версия. Тамошната полиция го води като общ работник.
— Може би се е навил заради многото пари. Мнозина го правят.
— Може би.
— И смяташ, че са го пречукали, за да си го върнат, един вид отмъщение за Капс?
— Може би.
Паундс кимна. „Дотук добре“ — помисли си Бош. И двамата помълчаха известно време. Накрая лейтенантът прочисти гърло.
— Това е страшно много работа за два дни, Хари. Много добре. Какво ще правиш оттук нататък?
— Искам да потърся Данс и окончателно да потвърдя самоличността на Хуан Доу… — Изречението му заглъхна. Не беше сигурен колко да каже на Паундс. Знаеше, че щеше да му спести пътуването до Мексикали.
— Каза, че Данс е духнал.
— Така твърди един източник. Не съм сигурен. Планирам да поогледам тук-там този уикенд.
— Хубаво.
Бош реши да отиде малко по-далеч.
— Има още нещо, ако искате да го чуете. Става въпрос за Кал Мур.
Паундс остави линията на бюрото, скръсти ръце и се облегна назад. Позата му издаваше предпазливост. Навлизаха в територия, където кариерите можеха да бъдат разбити завинаги.
— Не стъпваме ли върху тънък лед? Случаят Мур не е наш.
— И не го искам, лейтенанте. Вече си имам два. Но той непрекъснато се смесва с тях. Ако не искате да знаете, добре. Мога да се справя сам.
— Не, не, искам да ми разкажеш. Просто не ми харесва такова… ъъ, оплитане. Това е.