— Да, оплитане е точната дума. Както и да е: Вече споменах, че отрядът BANG е арестувал Данс. Мур не е бил там по време на акцията, ала са били неговите хора. След което Мур намира трупа по случая Хуан Доу.
— Кал Мур е намерил трупа? — учуди се Паундс. — Не видях това в доклада на Портър.
— Записан е там под номера на значката му. Така или иначе той е намерил захвърленото там тяло. Така че присъствието му се усеща и в двата случая. Сетне, след като е открил Хуан Доу в уличката, на другия ден той се настанява в онзи мотел и мозъкът му се разпилява във ваната. Предполагам сте чули, че ОКУ вече признават: това не е самоубийство.
Паундс кимна. Изражението му обаче бе като на парализиран. Очакваше да чуе кратко изложение за две разследвания, а не такова нещо.
— Някой е очистил и него — продължи Бош. — Така че вече имаме три случая. Имаме Капс, после Хуан Доу и накрая Мур. Имаме и отпрашилия нанякъде Данс.
Хари съзнаваше, че е казал достатъчно. Сега можеше да се облегне и да наблюдава как Паундс си размърдва мозъка. На лейтенанта му бе ясно, че вероятно трябва да вдигне слушалката и да се обади на Ървинг, за да поиска помощ или поне инструкции. Ала Паундс знаеше също, че след едно такова обаждане ОКУ щеше да поеме случаите Капс и Хуан Доу. А детективите от ОКУ нямаше дори да си помръднат задниците, за да направят нещо. Паундс нямаше да види който и да е от случаите приключен седмици наред.
— Ами Портър? Какво казва той за това?
Бош правеше всичко възможно да запази Портър чист. Не знаеше защо. Той бе пропаднал и го бе излъгал, но дълбоко в себе си Бош все още изпитваше нещо към него. Може би заради онзи последен въпрос: „Хари, ще ми помогнеш ли?“
— Не намерих Портър — излъга Бош. — Никой не отговаря на телефона му. Не мисля обаче, че е имал достатъчно време, за да осмисли всичко.
Паундс поклати глава презрително.
— Естествено, че не е имал. Вероятно е бил пиян.
Бош не каза нищо. Беше ред на Паундс да действа.
— Слушай, Хари, нали не си… Беше откровен с мен, нали? Не мога да си позволя да те оставя да се движиш като бомба със закъснител. Каза ми всичко, нали?
Хари знаеше, че той всъщност искаше да разбере доколко може да загази, ако нещата се оплескат. Той отвърна:
— Знаете колкото мен. Два случая, може би и три, като включим Мур, чакат да бъдат разрешени. Ако искате да бъдат приключени след шест или осем седмици, тогава ще напиша доклада и вие можете да го пратите в „Паркър сентър“. Ако пък желаете да бъдат приключени до първи, както казахте, тогава дайте ми тези четири дни.
Паундс гледаше втренчено някъде над главата на Бош и с линийката се почесваше зад ухото. Взимаше решение.
— Добре — каза той най-сетне. — Вземи почивните дни и виж какво можеш да направиш. В понеделник ще видим как стоят нещата. Тогава може да се наложи да се обадим на ОКУ. Междувременно искам да поддържаш връзка с мен утре и в неделя. Искам да зная ходовете ти, какво става и какъв напредък си постигнал.
— Съгласен — отвърна Бош. Стана и се обърна, за да излезе. Забеляза, че над вратата бе закачено малко разпятие. Запита се дали в него се бе взирал Паундс. Повечето хора смятаха, че той бе приел друга вяра заради политиката. Мнозина в управлението го бяха направили. Всички те се бяха зачислили към една църква във Вали, защото един от заместник-началниците бе гостуващ проповедник там. Предполагаше, че всички те отиваха там в неделя сутрин и като се скупчваха около него, му казваха какъв велик човек е.
— Тогава ще се чуем утре — обади се Паундс зад гърба му.
— Точно така. Утре.
Малко по-късно Паундс заключи кабинета си и си отиде вкъщи. Бош се мотаеше сам в службата, пиеше кафе, пушеше и чакаше новините в шест. Върху шкафа с архива имаше малък черно-бял телевизор, точно зад масата на „Автопроизшествия“. Той го включи и си поигра със стайната антена, докато получи сравнително ясна картина. Двама от дежурните униформени полицаи дойдоха да гледат.
Кал Мур най-после бе станал новина номер едно. Канал 2 започна с репортаж от пресконференцията в „Паркър сентър“, на която заместник-началникът Ървин Ървинг бе разкрил новия развой на събитията. Записът показваше заместник-началника пред гора от микрофони. Тереса стоеше зад него. Ървинг й призна заслугата, че е открила ново доказателство по време на аутопсията, сочещо убийство. Заяви още, че е започнало нормално разследване. Репортажът завърши със снимка на Мур за фон и с гласа на репортера:
— Сега детективите имат задачата и както те казват, личното задължение да разровят напълно живота на сержант Калексико Мур, за да определят какво го е отвело в стаята на западналия мотел, където някой го е екзекутирал. Според някои източници детективите не разполагат с много улики, от които да тръгнат, но те все пак започват с големи благодарности към временния главен съдебен лекар, открил едно убийство, обявено с лекота за… самоубийство на самотен полицай. — Тук камерата даде в близък план лицето на Мур и репортерът завърши с думите: — И така, мистерията започва…