— Защо?
— Радиация. Вредители… Тези гадни мушички бръмчат из цялата сграда. Преди всичко обаче видимостта беше лоша. Качихме се на покрива и ранчото се виждаше идеално, но хамбарът и оборите, всичките постройки за отглеждане на биковете, се изпречваха между „Инвайробрийд“ и основните сгради в ранчото. Не можехме да използваме мястото. Затова казахме на онзи тип там: „Не, благодаря.“
— Какво беше прикритието ви? Или просто отидохте и казахте, че сте от Агенцията за борба с наркотиците?
— Не, скалъпихме нещо. Казахме, че сме от Националната метеорологична служба и работим по проект за изследването на пустинни и планински въздушни течения. Някакви тъпотии от тоя род. Онзи се върза.
— Ясно.
Корво избърса уста с опакото на ръката си.
— Та как се връзва „Инвайробрийд“ в твоята история?
— Хуан Доу. В тялото му е имало от тези насекоми, за които говореше. Смятам, че вероятно е убит там.
Корво се извърна така, че да вижда Бош директно. Хари продължи да го наблюдава в огледалото зад барплота.
— Добре, Бош, да кажем, че привлече вниманието ми. Продължавай, довърши разказа си.
Бош каза, че според него „Инвайробрийд“, за който дори не знаеше, че се намира срещу ранчото на Сорильо, докато Корво не му съобщи, е част от канала за трафик на черен лед. Той разказа на агента остатъка от теорията си: че Фернал Гутиерес-Льоса е бил общ работник, който или е бил нает като „муле“ и се е провалил, или е работел във фабриката за отглеждане на вредители. Видял е нещо, което не е трябвало да вижда, или пък е направил нещо, което не е трябвало да прави. Както и да е, той е бил пребит до смърт, трупът му е бил пъхнат в един от белите биологични сандъци и е откаран с пратка плодови вредители за Лос Анжелис. После тялото му е било изхвърлено в Холивуд и за намирането му е докладвано от Мур, който вероятно е поел нещата от тази страна.
— Трябвало е да разкарат трупа оттам, защото не са можели да допуснат разследване във фабриката. Там има нещо. Нещо, което си е заслужавало убийството на един възрастен човек.
Корво се бе подпрял с лакти на плота, а лицето му се губеше в дланта на едната ръка. Той попита:
— Какво е видял?
— Не зная. Знам обаче, че „Инвайробрийд“ са се договорили с федералните пратките им да не бъдат закачани на границата. Отварянето на тези сандъци би могло да повреди продуктите.
— На кого си казал това?
— На никого.
— На никого? Не си разказал на никого за „Инвайробрийд“?
— Направих някои допитвания. На никого обаче не съм разказвал историята, която току-що чу.
— До кого си се допитал? Обажда ли се на мексиканците?
— Да. Те бяха изпратили писмо до консулството, в което искаха информация за възрастния мъж. Така съпоставих нещата. Все още ми остава да установя официално самоличността на трупа, когато отида там.
— Добре, но повдигна ли въпроса за „Инвайробрийд“?
— Питах дали са чували някога да е работил за „Инвайробрийд“.
Корво се завъртя към барплота с гневна въздишка.
— С кого говори?
— С някакъв капитан Грена.
— Не го познавам. Но сигурно си изгубил предимството, с което разполагаше. Просто пред местните не се говорят такива неща. Те вдигат слушалката, изпяват на Сорильо какво си казал току-що и после си прибират премията в края на месеца.
— Може да съм го загубил, може и да не съм. Грена отклони въпроса ми и може да смята, че с това приключва всичко. Поне не съм се разхождал из фабриката за вредители и не съм искал да поставям метеорологична станция.
Тук и двамата се умълчаха. Всеки обмисляше казаното досега от другия.
— Веднага ще се захвана с това — рече Корво след известно време. — Трябва да ми обещаеш, че когато идеш там, няма да се мотаеш из района.
— Не обещавам нищо. А и дотук само аз давам информация. Не си казал две думи.
— Какво искаш да знаеш?
— За Сорильо.
— Трябва само да знаеш, че отдавна се мъчим да спипаме този задник.
Бош на свой ред направи знак за още две бири. Той запали цигара и видя как пушекът замъглява отражението му в огледалото.
— Единственото, което ти трябва да знаеш за Сорильо, е, че той е един хитър мръсник и както казах, хич няма да се изненадам, ако вече знае, че идваш. Скапаната им щатска полиция! Работим само с федералните. Дори и на тях можеш да вярваш колкото на бившата си жена.
Бош кимна многозначително, като просто се надяваше, че Корво ще продължи.
— Ако още не знае, ще научи, преди да стигнеш дотам. Затова трябва да си пазиш задника. А най-добрият начин да го направиш, е да не отиваш. Разбирам, че за теб такава възможност не съществува. Вторият най-добър начин е напълно да зарежеш мексиканските ченгета. Не можеш да им вярваш. Папата има свои хора там. Ясно ли е?