Бош му кимна в огледалото. Реши да престане с това непрекъснато кимане.
— Знам, че всичко, което казах, влезе през ушите ти и излезе през дупката на задника ти — каза Корво. — Затова ми се ще да те свържа с един човек, който работи по случая от онази страна. Казва се Рамос. Отиваш там, поздравяваш се с местните полицаи, правиш се, че всичко е наред, и после се сприятеляваш с Рамос.
— Ако нещата за „Инвайробрийд“ излязат верни и предприемете нещо срещу Сорильо, искам да бъда там.
— Ще бъдеш. Само се навъртай около Рамос. Ясно?
Бош обмисли казаното за няколко секунди и отвърна:
— Ясно. Сега ми разкажи за Сорильо. Все се отплесваш за други глупости.
— Сорильо е на сцената от много време. Първите ни сведения за него са поне от седемдесетте. Наркотиците са неговата кариера. Предполагам, би могло да се каже, че е един от отскоците по трамплина.
Бош бе чувал някога този израз, ала беше сигурен, че така или иначе Корво ще го разясни.
— Черният лед е просто последният му бизнес. Като дете е продавал марихуана. От квартала го измъкнал някой, който е бил като самия него сега. Преминавал е оттатък с раници с трева, когато е бил на дванайсет, повтарял е същия маршрут с камион като по-голям и просто се е изкачвал нагоре в йерархията. През осемдесетте, когато усилията ни бяха съсредоточени главно във Флорида, колумбийците сключиха сделка с мексиканците. Те вкарваха кокаин в Мексико по въздуха, а мексиканците го прекарваха през границата, използвайки същите стари канали за марихуана. Мексикали-Калексико беше един от тях. Наричаха маршрута Трамплинът. Дрогата отскача от Колумбия до Мексико и след това нагоре към Щатите. А Сорильо забогатял. От бедния квартал стигнал до това хубаво голямо ранчо, където има лична охрана и половината ченгета в Баха получават парите си от него. При което цикълът започнал отново. Измъкнал повечето си хора от мизерията. Никога не забравил квартала и той също не го забравил. Голяма преданост. Тогава получил и прякора Папата. И така, щом раздвижихме малко източниците си, за да се запознаем с положението е кокаина в Мексико, Папата премина на хероин. Разполагаше с катранени лаборатории в съседните квартали. Винаги се намираха доброволни „мулета“, които да го прекарат през границата. За едно преминаване той плащаше на тези нещастници повече, отколкото те биха изкарали за пет години, ако вършеха каквато и да е друга работа.
Бош се замисли за изкушението: толкова много пари срещу някакъв нищожен риск. Даже да ги хванеха, прекарваха малко време зад решетките.
— Преминаването от хероин с катран към черен лед бе естествен преход. Сорильо е добър предприемач. Очевидно това е наркотик, за който все още не се знае почти нищо. Според нас обаче той е основният снабдител за страната. Черният лед се появява навсякъде. Ню Йорк, Сиатъл, Чикаго — всичките ни големи градове. На каквато и операция да си се натъкнал в Лос Анжелис, това е само капка в морето. Една от многото. Смятаме, че той продължава контрабандата с чист хероин, използвайки „мулета“ от квартала, но ледът е перспективният продукт. Това е бъдещето и той го знае. Пренасочва все повече и повече средства за него и ще изхвърли хавайците от играта. Разходите му са толкова малки, че дрогата му се продава с двайсет долара по-евтино на капсула от сегашната цена на хавайския лед, стъкло или както там го наричат тази седмица. А наркотикът на Сорильо е по-добър. Той е започнал да измества хавайците от бизнеса на континента. После, когато търсенето на този продукт наистина започне да расте (може би с темповете на кокаина в средата на осемдесетте), той ще качи цената и фактически ще има монопол, докато другите наваксват. Сорильо прилича на един от онези риболовни кораби, теглещи петнайсеткилометрови мрежи след себе си. Движи се в кръг и като издърпа накрая мрежата, вътре ще е всичката риба.
— Добър предприемач — каза Бош, само за да не мълчи постоянно.
— Да, така бих го нарекъл. Помниш ли, когато преди две години граничният патрул откри тунела в Аризона? Дето минавал от склад от едната страна на границата до склад от другата? В Ногалес? Е, според нас той е бил един от инвеститорите в това начинание. Вероятно идеята е била негова.
— В крайна сметка обаче изобщо не сте го докоснали.
— Така е. Щом се окажехме в опасна близост, някой умираше. Май може да се каже, че той е предприемач, склонен към насилие.
Бош си представи трупа на Мур в мръсната мотелска баня. Дали се е готвел да предприеме нещо, да се изправи срещу Сорильо?
— Сорильо се е сближил с „еМе“ — продължи Корво. — Говори се, че по негово нареждане може да бъде очистен всеки и навсякъде. По общо мнение през седемдесетте е имало всякакви кръвопролития за спечелване на контрол върху каналите за марихуана. Сорильо е взел връх. Било е нещо като война между бандите, квартал срещу квартал. Сега вече е обединил всичките банди, ала по онова време неговият е бил господстващият клан. „Светци и грешници“. Голяма част от „еМе“ е произлязла от него.