Той продължи нататък и набързо огледа кухнята, спалнята и банята. Беше поразен от празнотата на жилището. Тук нямаше нищо лично. Никакви снимки по стените, никакви бележки на хладилника. Нямаше яке, хвърлено на облегалката на някой стол. Даже в мивката не видя нито една чиния. Мур бе живял тук, обаче сякаш не беше съществувал.
Не знаеше какво търси, затова започна от кухнята. Отваряше шкафчета и чекмеджета. Намери кутия със зърнена храна, бурканче с кафе и почти празна бутилка „Ърли Таймс“. В друго шкафче откри отворена бутилка сладък ром с мексикански етикет. В шишето имаше стъбло от захарна тръстика. В чекмеджетата имаше няколко сребърни прибора и готварски пособия, а също и кибрити от барове в Холивуд като „Пристанища“ и „Куршума“.
Камерата в хладилника бе празна с изключение на двете форми с лед. На най-горния ред имаше бурканче е горчица, половин парче пушена, вече гранясала наденица и самотна бира „Будвайзер“, все още обвита в найлоновата опаковка за шест кутии. На долното рафтче на вратата видя пакет захар „Домино“ от един килограм. Разгледа захарта. Не беше отворена. После си помисли: „Какво толкова, дяволите го взели, вече стигнах дотук.“ Той извади пакета, отвори го и бавно го изсипа в мивката. Приличаше му на захар. Вкусът също бе на захар. В пакета нямаше нищо друго. Пусна топлата вода и проследи как бялото хълмче изчезва в канала. Остави пакета на плота и влезе в банята. В една чашка имаше четка за зъби, бръснарските принадлежности бяха зад огледалото. Друго нямаше.
В спалнята Бош първо се пъхна в гардероба, който бе достатъчно голям, за да може да влезе в него. Богат асортимент от дрехи висеше по закачалките, а в пластмасовия кош за пране на пода имаше още. На рафта стояха зелен кариран куфар и бяла кутия, на която бе изписана думата „Snakes“ Той първо обърна коша и провери джобовете на мръсните ризи и панталони. Бяха празни. Запрехвърля висящите дрехи, докато стигна до задната част на гардероба и намери парадната униформа на Мур, обвита в найлон. След като веднъж престанеш да патрулираш, има само една основателна причина да я запазиш. За да бъдеш погребан с нея. Бош смяташе, че запазването й бе лоша поличба, липса на увереност. Според правилата на управлението той пазеше една униформа, която да облече във време на гражданска криза като например голямо земетресение или бунт. Синята парадна полицейска униформа обаче бе изхвърлил преди десет години.
Той свали куфара. Бе празен и миришеше на мухъл. Не беше използван от доста време. Смъкна и кутията от ботуши, но разбра, че е празна, преди да я е отворил. Вътре имаше мека опаковъчна хартия.
Бош я върна на рафта и си спомни ботуша на Мур, който бе видял изправен на плочките в банята на „Убежището“. Запита се дали убиецът бе срещнал трудности при свалянето му, за да дооформи самоубийството. Или първо бе наредил на Мур да го свали? Вероятно не. Ударът в тила, който Тереса бе открила, означаваше, че Мур сигурно не е разбрал какво става. Бош си представи как убиецът (самоличността му бе забулена в сянка) се приближава отзад и замахва с приклада на пушката към тила на наркополицая. Мур се свлича. Убиецът смъква ботуша, завлича полицая в банята, подпира го на ваната и дърпа двата спусъка. Избърсва ги, притиска палеца на трупа към приклада и прокарва ръцете му по цевите, за да се получат убедителни замазани отпечатъци. След това поставя ботуша изправен на плочките. Прибавя отчупената част от приклада и декорът е готов. Самоубийство.
Леглото, персон и половина, не беше оправено. На нощното шкафче имаше два долара на дребно и малка снимка в рамка на Мур и жена му. Бош се приближи и я разгледа, без да я пипа. Силвия се усмихваше и като че ли седеше в ресторант или може би на празнична сватбена трапеза. На снимката тя бе красива и съпругът й я гледаше така, сякаш го съзнаваше.
— Ти се издъни, Кал — каза Хари на въздуха.
Пристъпи към бюрото, което бе толкова старо, обгорено от цигари и белязано с издълбани от нож инициали, че дори Армията на спасението можеше да не го приеме. В най-горното чекмедже имаше гребен и рамка от черешово дърво, обърната с лицевата част надолу. Взе рамката и видя, че в нея нямаше снимка. Помисли върху това за миг. По рамката бяха издялани цветя. Сигурно бе скъпа и очевидно не вървеше с апартамента. Мур я бе донесъл със себе си. Защо беше празна? Щеше му се да може да попита Шийхан дали той или някой друг е взимал фотография от апартамента, за да им послужи при разследването. Не можеше обаче да го направи, без да разкрие, че е бил тук.