В следващото чекмедже имаше бельо, чорапи и куп сгънати тениски, нищо повече. Третото чекмедже съдържаше още дрехи, всичките прилежно сгънати в някоя обществена пералня. Под един пласт ризи намери порносписание, на чиято корица пишеше, че вътре са приложени разголени снимки на водеща холивудска актриса. Бош прелисти списанието по-скоро от любопитство, а не защото вярваше, че вътре ще има някаква следа. Беше сигурен, че списанието е минало през лапите на всеки детектив и полицай, влизал в апартамента да разследва изчезването на Мур.
След като видя, че снимките на актрисата бяха тъмни и на точки, поради което едва се разбираше, че гърдите й са непокрити, той върна списанието обратно. Реши, че са от някой ранен филм, заснет преди тя да стане достатъчно влиятелна, за да контролира експлоатацията на тялото си. Той си представи разочарованието на мъжете, купили си списанието, когато са открили, че тези снимки са отплатата за лъскавото обещание на корицата. Представи си гнева и притеснението на актрисата. Чудеше се и с какво това бе привлякло Кал Мур. В ума му проблесна образът на Силвия Мур. Той мушна списанието под ризите и затвори чекмеджето.
В последното чекмедже на бюрото имаше две неща: сгънати избелели джинси и бял книжен плик, който с времето се бе намачкал и омекнал. Той съдържаше дебел куп снимки. За това беше дошъл. Бош инстинктивно го усети, когато взе плика. Излезе от спалнята, като пътьом щракна ключа, за да изгаси лампата.
След като седна на канапето до светлината, процеждаща се отвън, той запали цигара и извади купчината снимки от плика. Веднага забеляза, че повечето бяха избелели и стари. Тези фотографии някак си изглеждаха даже по-интимни и посегателски от онези в порносписанието. Това бяха снимки, които документираха нещастната история на Кал Мур. Снимките като че ли бяха в някакъв хронологичен ред. Бош го разбра, защото от избелели и черно-бели фотографиите преминаваха в цветни. Други фактори, например облеклото и колите, като че ли потвърждаваха това.
На първата черно-бяла снимка се виждаше млада латиноамериканка с бяла униформа, вероятно на медицинска сестра. Тя беше мургава и красива; усмивката й — момичешка, а по лицето й беше изписана лека изненада. Стоеше до един басейн, сложила ръце зад гърба си. Бош съзря края на заоблен предмет зад нея и тогава осъзна, че зад гърба си тя криеше табла за сервиране. Не бе искала да я снимат с таблата. Тя не беше медицинска сестра, а домашна прислужница. Слугиня.
В купа имаше още нейни снимки, показващи я в течение на няколко години. Времето бе благосклонно към нея, но все пак си взимаше своята дан. Тя беше останала екзотична красавица, ала й се бяха появили бръчки от тревоги и очите й бяха загубили част от топлотата си. На някои от фотографиите, които Бош прегледа, жената държеше бебе, сетне до нея стоеше момченце. Вгледа се внимателно и макар снимката да бе черно-бяла, той видя, че момчето с тъмна коса и мургава кожа имаше светли очи. Смяташе, че са зелени. Това бяха Калексико Мур и майка му.
На една от снимките жената и момченцето стояха пред голяма бяла къща с испански керемиди. Изглеждаше като средиземноморска вила. Зад майката и сина се издигаше кула, която обаче се виждаше смътно, понеже не беше на фокус. Двата тъмни, неясни прозореца близо до върха бяха като празни очи. Бош си спомни как Мур бе казал на жена си, че е израснал в замък. Това беше той.
На други снимки момчето позираше сковано до някакъв мъж — бял човек с руса коса и тъмен тен. Те стояха до модел на „Тъндърбърд“ от края на петдесетте със заоблен дизайн. Едната си ръка мъжът бе сложил на капака, а другата на главата на момчето. Снимката сякаш казваше, че те бяха негова собственост. Мъжът бе присвил очи пред фотоапарата, но Бош ги различи. Същите зелени очи като на сина му. Косата на мъжа бе започнала да пада отгоре и като сравни със снимките на момчето и жената, направени горе-долу по същото време, Хари предположи, че бащата на Мур е бил поне с петнайсет години по-стар от майка му. Фотографията на бащата и сина бе захабена по краищата от пипане. Много по-захабена от която и да е друга от купа.
Следващата поредица снимки промени мястото на действие. Те вероятно бяха заснети в Мексикали. Имаше малко фотографии, които да документират този по-дълъг период от време. Момчето растеше стремително, а фонът, на който бяха направени, имаше вид на трети свят. Беше се снимало в латиноамериканския квартал. В повечето случаи за фон служеше тълпа от хора, всичките мексиканци, всичките с онзи бегъл израз на отчаяние и надежда, който Бош бе виждал из гетата в Лос Анжелис.