— Да. — Това бе единственото, с което тя му отговори. После погали бузата му с ръка и се качи в колата си.
Сега Бош се чудеше какво би могла да означава тази единствена дума и придружаващата я милувка. Беше щастлив, а това бе нещо ново.
Докато взимаше последния завой и намаляваше, за да се размине с колата отсреща, караща на дълги светлини, той мислеше за начина, по който тя се бе взирала дълго време в рамката, преди да отрече да я е виждала. Беше ли излъгала? Каква бе вероятността Кал Мур да е купил толкова скъпа рамка, след като се е преместил в такава дупка? Съвсем малка.
Докато паркираше каприса под навеса, в него напираха объркани въпроси. Каква е била снимката? Какво бе по-особеното при нея, че тя го беше премълчала? Ако не му се е сторило, разбира се. Все още без да излиза от колата, той отвори бирата и бързо я пресуши, при което част от нея се разля по врата му. Знаеше, че тази вечер ще спи.
След като си влезе, Хари отиде в кухнята, пъхна пистолета на Портър в едно шкафче и провери телефонния секретар. Нямаше никакви съобщения. Портър не се бе обаждал, за да обясни защо избяга. Паундс не бе звънял, за да попита как вървят нещата. Нито пък Ървинг, за да му каже, че знае какво е намислил.
След две почти безсънни нощи, Бош очакваше леглото с нетърпение, каквото изпитваше през малко други вечери. Сънят за него бе най-често част от режима, който спазваше. Много бяха нощите с краткотрайна почивка или кошмари, последвани от една-единствена нощ, в която изтощението най-сетне го поваляше и му пращаше мрачни сънища.
Щом се барикадира със завивките и възглавниците, той усети, че миризмата от парфюма на Тереса Корасон още не бе изчезнала от тях. Затвори очи и за момент се замисли за нея. Скоро обаче образът й бе изблъскан от лицето на Силвия Мур. Не това от снимката в плика или от тази на нощното шкафче, а истинското й лице. Изморено, ала силно, с поглед, впит в очите на Бош.
Сънят приличаше на някои от кошмарите, които Хари бе имал. Намираше се на тъмното място. Обгръщаше го пещерна чернота и дъхът му отекваше в мрака. Чувстваше, или по-скоро знаеше, както във всичките си сънища, че напред тъмнината свършва и трябва да отиде там. Но този път не беше сам. Това бе различното. Беше със Силвия. Те се притискаха един към друг в чернотата, а потта пареше очите им. Хари я прегърна и тя му отвърна. Не говореха.
Откъснаха се един от друг и започнаха да напредват в тъмнината. Отпред се виждаше слаба светлина и Хари се насочи натам. Бе протегнал лявата си ръка напред, стискайки своя „Смит и Уесън“. Дясната му ръка беше отзад. С нея държеше тази на Силвия и я водеше. Щом излязоха на светло, Калексико Мур ги чакаше там с пушката. Не се криеше, но част от него се виждаше като силует на светлината, нахлуваща в прохода. Зелените му очи бяха в сянка. Той се усмихна и сетне вдигна пушката.
— Кой се е издънил? — попита той.
Трясъкът отекна оглушително в мрака. Бош видя как ръцете на Мур се откъсват от пушката и отхвърчат нагоре от тялото му като вързани птици, опитващи се да полетят. Той се хвърли заднишком в тъмнината и вече го нямаше. Не падна, а изчезна. Като дим. На мястото му остана само светлината в края на прохода. С едната си ръка Хари продължаваше да стиска дланта на Силвия. С другата — димящия пистолет.
В този миг той отвори очи и седна в леглото. Забеляза, че откъм краищата на пердетата на източните прозорци се процежда бледа светлина. Сънят му се бе сторил съвсем кратък, ала по зазоряването разбра, че е спал до сутринта. Вдигна китката си към светлината и погледна часовника. Нямаше будилник, защото никога не му беше трябвал. Беше шест часът. Той разтри лице с длани и се помъчи да възстанови съня. Това не бе обичайно за него. Психоаналитичката от лабораторията за нарушен сън в управлението по въпросите на военните ветерани веднъж му каза да записва нещата, които си спомня от сънищата. Според нея това било упражнение, с което се опитваме да информираме съзнанието за дейността на подсъзнанието. Месеци наред той държеше край леглото си тетрадка и химикалка и чинно записваше утринните си спомени. Ала откри, че това изобщо не му помагаше. Колкото и добре да опознаваше източника на кошмарите си, не можеше да ги отстрани от съня си. Беше се отписал от програмата за съвети върху безсънието преди години.
Сега той не можеше да изживее отново съня си. Лицето на Силвия изчезна в мъгла. Хари усети, че се е изпотил обилно. Стана, смъкна завивките и ги хвърли в един кош в гардероба. После отиде в кухнята и си наля кафе от каничката. Взе си душ, обръсна се и облече сини джинси, зелена риза от рипсено кадифе и черно яке. Дрехи за шофиране. Върна се в кухнята и напълни термоса си с чисто кафе.