Край един град, на име Валесито, Бош отби встрани от пътя, за да погледа нисколетящата ескадрила самолети, свистящи над планината на югозапад. Те прекосиха шосе 86 и прелетяха над езерото. Бош не можеше да разпознае модерните военни самолети. Тези реактивни машини бяха станали по-бързи и по-бляскави от онези, които помнеше от Виетнам. Те обаче прелитаха достатъчно ниско, за да види ясно, че под крилата на всеки самолет бяха прикрепени оръдията на войната. Наблюдава ги как направиха вираж, смениха посоката в стегнат триъгълник и се върнаха по собствената си траектория към планината. След като прелетяха над него, Хари направи справка с картите си и откри участъци на югозапад, отбелязани като затворени за посещения. Това бе полигонът на американската военноморска артилерия в планината Сюпърстишън. На картата пишеше, че този район се бомбардира и трябва да се стои настрана.
Бош почувства как слаб трус разклати колата леко и последва тътен. Вдигна поглед от картата и като че ли успя да забележи струйката дим, която се издигна от базата в Сюпърстишън. Сетне усети и чу още едно взривяване на бомба. После трето.
Когато реактивните самолети, чиито сребристи обшивки отразяваха слънчевите лъчи като диаманти, минаха пак над него за нова атака, Бош се вмъкна обратно на шосето след камион, на чиято открита каросерия се возеха двама младежи. Те бяха мексикански полски работници с отегчени изражения, вероятно вече наясно с уморителния и труден живот, който им предстоеше. Бяха почти на същата възраст като двете момчета на снимката в белия плик. Те гледаха Бош с безразличие.
След няколко секунди насрещната лента се освободи и той задмина бавния камион. Докато се отдалечаваше, чу и други експлозии откъм Сюпърстишън. Мина покрай още ферми и семейни ресторантчета, след което подмина и една захарна фабрика, където на скала, нарисувана с боя в горната част на високия й силоз, отбелязваха равнището на морето.
През лятото след разговора с баща си Бош си купи книгите на Хесе. Изпитваше любопитство какво е искал да каже старецът. Откри го във втората книга, която прочете. Хари Холър бе герой в нея. Разочарован самотник, човек без истинска самоличност, Хари Холър беше като степен вълк.
Същият август Бош стана полицай.
Той май усещаше как теренът става по-висок. Обработваемата земя отстъпи на кафяв храсталак, а из полето се вдигаха пясъчни вихрушки. Ушите му забучаха при изкачването. Разбра, че границата е близо много преди да подмине зелената табела, на която пишеше, че до Калексико остават тридесет и два километра.
Глава XX
Калексико приличаше на повечето гранични градчета — прах и ниски постройки. Главната улица крещящо противопоставяше неоновите и пластмасови табели, а неизбежните златисти надписи на „Макдоналдс“ бяха ако не успокояваща, то позната картинка сред мексиканските офиси за автомобилни застраховки и сувенирните магазини.
В града шосе 86 се съединяваше с шосе 111 и се спускаше право към граничния напречен път. Образувалата се колона започваше пет пресечки преди опушения от изгорели газове бетонен пункт на мексиканските федерални власти. Беше като следобедно задръстване на изхода на „Бродуей“ към сто и първа магистрала в Лос Анжелис. Преди да се е заклещил, Бош зави на изток по „Пета улица“. Подмина хотел „Де Анса“ и след две преки стигна до полицейския участък. Той бе едноетажна панелна постройка, боядисана в същия жълт цвят като табелките на адвокатите. От надписите на фасадата научи, че там се помещаваше и кметството, и пожарната, а също и историческото дружество. Отпред намери място за паркиране.
Щом отвори вратата на мръсния „Каприс“, той чу, че някой пее в парка от другата страна на улицата. На една пейка около маса седяха петима мексиканци и пиеха бира „Будвайзер“. Шести с черна каубойска риза с бяла бродерия и сламена мексиканска шапка стоеше с лице към тях, свиреше на китара и пееше на испански. Песента беше бавна и Хари си я преведе без проблеми.
Жалният глас на певеца се носеше надалеч из парка и Бош си помисли, че песента е прекрасна. Облегна се на колата си и пуши, докато певецът не млъкна.
В края на песента мъжете около масата го аплодираха и вдигнаха тост за негово здраве.