— Джед, какво има? Шефовете са се обаждали и май ме търсят под дърво и камък.
Последва дълга пауза. Твърде дълга.
— Джед?
— Хари, къде си?
— На юг бе, човек.
— Къде на юг?
— Какво има, Джед?
— Където и да си, Паундс се опитва да те отзове. Нареди, ако някой се чуе с теб, да ти каже да си довлечеш задника обратно. Каза…
— Защо? Какво става?
— Портър, приятел. Намериха го тази сутрин в Съншайн каньон. Някой е стегнал тел около врата му така здраво, че се е свила колкото каишка на часовник.
— Господи! — Бош извади цигарите си. — Господи!
— Да, така е.
— Какво е правел там? Съншайн е бунището в предпланинския участък, където заравят боклука, нали?
— По дяволите, Хари, бил е изхвърлен там.
Естествено. Трябваше и сам да се сети. Разбира се. Не мислеше в правилна посока.
— Вярно, вярно. Какво точно е станало?
— Ами тази сутрин трупът му бил намерен там. Някакъв вехтошар се натъкнал на него. Бил покрит с боклуци и гнусотии. Все пак от ОКУ проследили някои от отпадъците. Намерили квитанции от някои ресторанти. Открили името на транспортната фирма, която заведенията използват и чрез данните стигнали до определен камион и определен маршрут. Става въпрос за центъра на града, откъдето отпадъците били прибрани вчера сутринта. Холивудският участък работи съвместно с тях по случая. Реших да започна внимателно проучване на маршрута. Ще намерим контейнера, в който е бил, и ще тръгнем оттам.
Бош си помисли за контейнера зад „При По“. Портър не беше избягал от него. Сигурно е бил удушен с гарота и завлечен навън, докато Хари си лафеше с бармана. После си спомни мъжа с татуираните сълзи. Как не загря? Вероятно бе стоял на три метра от убиеца на Портър.
— Не отидох на мястото, ала дочух, че са го обработили, преди да го пречукат — каза Едгар. — Лицето му е било като премазано. Счупен нос и тем подобни. Дочух, че имало много кръв. Братче, кофти начин да умреш.
Не след дълго щяха да влязат в „При По“ със снимки на Портър. Барманът със сигурност помнеше лицето му и с удоволствие щеше да опише Бош като човека, който е влязъл, представил се е за полицай и е нападнал Портър. Чудеше се дали не трябва сега да разкаже на Едгар случилото се и да му спести много черна работа. Ала в него проговори инстинктът за самосъхранение и той реши да си мълчи за „При По“.
— Защо съм им на Паундс и Ървинг?
— Нямам представа. Знам само, че първо пречукаха Мур, а сега и Портър. Струва ми се, че май стягат редиците. Мисля, че искат всички да са на добро и безопасно място. Носи се слух, че тези два случая са всъщност един. Говори се, че момчетата били сключили някаква сделка. Ървинг вече ги е свързал. Води се общо разследване на двата случая. Мур и Портър.
Бош не каза нищо. Опитваше се да мисли. Това придаваше нова светлина на всичко.
— Чуй ме, Джед. Не съм се обаждал. Не сме говорили. Ясно?
Едгар се поколеба, след което отвърна:
— Сигурен ли си, че искаш да действаш така?
— Да, засега. Ще се чуем пак.
— Отваряй си очите!
„Отваряй си очите за черния лед“ — помисли си Бош и затвори. За миг остана така, облегнат на стената. Портър. Как можа да се случи това? Той инстинктивно посегна към хълбока си, но не се почувства по-сигурен. Кобурът беше празен.
Сега имаше избор: да продължи към Мексикали или да се върне в Лос Анжелис. Знаеше, че върнеше ли се, с това участието му в случая приключваше. Ървинг щеше да го отреже като загнила част от банан. Следователно нямаше никакъв избор. Трябваше да продължи. Извади от джоба си двайсет долара и се върна на рецепцията. Той плъзна банкнотата към Мигел.
— Да, сър?
— Желая да отменя резервацията си, Мигел.
— Няма проблеми. Не дължите нищо. Изобщо не сте получавали стаята.
— Не, това е за теб, Мигел. Възникна малък проблем. Не искам никой да узнае, че съм бил тук. Разбираш ли?
Мигел беше млад, но не и глупав. Той каза на Бош, че молбата му е лесно изпълнима. После взе банкнотата от плота и я мушна в един вътрешен джоб на жилетката си. Хари плъзна обратно към него листчетата със съобщенията.
— Ако се обадят пак, изобщо не съм се появявал, за да ги взема, нали?
— Точно така, сър.
Няколко минути по-късно той чакаше на колоната за пресичане на границата. Забеляза как американският пункт за митнически и граничен контрол се справяше с прииждащия трафик с бързина, която правеше работата на мексиканските им колеги нищожна. Изводът бе ясен: напускането на тази страна не представляваше трудност; влизането обаче бе съвсем друго нещо. Когато стигна до бариерата, Бош протегна значката си през прозореца. Щом мексиканският служител я взе, Хари му подаде и разписката от участъка в Калексико.