Те подушиха свинското, погледнаха Бош, подушиха го още малко. Огледаха се дали господарят им не е наблизо, за да им помогне да вземат решение. След като не намериха помощ, те се спогледаха. Накрая едното куче взе парчето между зъбите си и сетне го пусна. И двете животни погледнаха Бош и той извика:
— Храна!
Кучетата не реагираха. Бош извика командата още няколко пъти, но нищо не се промени. Тогава забеляза, че те наблюдаваха дясната му ръка. Той разбра. Плесна с нея по бедрото си и подаде командата пак. Кучетата изядоха свинското.
Бош бързо направи още две хапки с приспивателни и ги прехвърли през оградата. Те моментално бяха ометени. Той закрачи из уличката покрай оградата. Кучетата не се отделяха от него. Измина разстоянието напред-назад два пъти, надявайки се упражнението да ускори храносмилането им. За малко ги остави на мира и вдигна поглед към спиралата от тънка стомана, минаваща по горната част на оградата. Вгледа се в отблясъците, които хвърляше на лунната светлина. Забеляза също разпределителните кутии, разположени на всеки три и половина метра по протежение на оградата и му се стори, че чува тихо бръмчене. Телта щеше да раздере катерача и да го изпържи горе, преди да е прехвърлил и единия си крак. Той обаче щеше да се пробва.
Наложи му се да се сниши зад един контейнер за смет в уличката, когато видя светлините на бавно приближаващ се автомобил. Щом колата дойде по-близо, той забеляза, че е полицейска. Смрази го моментен страх при мисълта какво можеше да им обясни. Осъзна, че е оставил навитите изтривалки до мрежата. Колата дори намали още, докато минаваше край оградата на „Инвайробрийд“. Шофьорът млясна една въздушна целувка към кучетата, все още стоящи прави. Колата отмина и Бош излезе от скривалището си.
Доберманите стояха от другата страна на оградата и го наблюдаваха почти час, преди единият да седне и скоро след това другият да го последва. Сетне първият заплъзга предните си лапи напред, докато се оказа в легнало положение. Дубльорът му направи същото. Бош наблюдаваше как главите им клюмват почти в унисон и после се отпускат върху изпънатите им предни крака. До единия се образува локвичка урина. И двете кучета държаха очите си отворени. Когато извади последното парче месо от хартията и го хвърли през оградата, едното куче се напъна да вдигне глава и да проследи параболата на падащата храна. След това обаче главата му пак се отпусна. Нито едно от животните не отиде при храната. Бош сплете пръсти в мрежата пред тях и я разклати, при което стоманата издаде свистящ звук, ала животните не му обърнаха внимание.
Време беше. Той смачка омазнената хартия и я изхвърли в контейнера. Извади чифт работни ръкавици от чантата и си ги сложи. Сетне разгъна изтривалката от предната част на колата и я хвана в края с лявата си ръка. Вкопчи се високо в мрежата с дясната, вдигна десния крак възможно най-високо и пъхна върха на обувката си в един от ромбовете на мрежата. Дълбоко си пое въздух и с едно движение се изтласка нагоре, а с лявата ръка замахна с гумената изтривалка и я прехвърли отгоре така, че тя увисна на спиралата от бодлива тел като седло. Повтори маневрата с другата изтривалка. Те висяха една до друга, а тежестта им притискаше бодливата тел надолу.
Отне му по-малко от минута да се добере догоре, предпазливо да седне на седлото й после да прехвърли и другия си крак оттатък. Горе електрическото жужене бе по-силно и той внимателно се прехващаше надолу, докато стана възможно да скочи до неподвижните кучета. Взе малкото фенерче от връзката шперцове и го насочи към животните. Очите им бяха отворени и разширени, те дишаха тежко. За миг постоя така и погледа как телата им се издигат и отпускат в еднакъв ритъм, след което зашари със светлината по земята, докато намери неизяденото парче месо. Хвърли го през мрежата на улицата. Сетне хвана кучетата за каишките, завлече ги в колибата им и затвори вратата. Те вече не представляваха заплаха.