Моят съсед обещава да наглежда двете котки, а сетне пита:
- Джон, мога ли да ти помогна с нещо друго?
Интуицията ми мигом се развихря на терена, който така предвидливо опразних от разума, и свързва неговото любезно предложение с един ключов факт. Лозан е не само светъл пример в овощарството и търпелив учител по български, но и уникална информационна система, която в света на град Баня надхвърля десетократно възможностите на Интернет.
- Да - отговарям аз, леко изненадан от собствената си безцеремонност. - Разкажи ми за гръцкия Орфей нещо, което не може да се прочете в справочниците и историческите книги.
- Вероятно искаш да кажеш тракийския Орфей - отвръща той с онзи приглушен от насилено търпение глас, с който поправя моите повтарящи се езикови грешки. Сигурно съм се усмихнал, защото той се сепва.
- Извинявай, май пак започнах да говоря като стар даскал. Та за Орфей. Имаш предвид да ти кажа нещо друго, освен че музиката му е била така пленяваща, че птици и животни, дървета и скали са тръгвали след него? - и той ме поглежда право в очите. - Добре, ще ти кажа. Работата е там, че той е бил безсмъртен.
Аз се опитвам да запазя каменно изражение. Ако се съди по кривата му усмивка, не успявам. Кимвам с глава. Той отстъпва настрани.
- Влизай, ще ти покажа нещо. Тъкмо го поливах.
Влизаме в хола и той с гордост ми посочва неголямо цвете с красиви бледовиолетови цветчета.
- Помниш ли, че миналата година ме попита защо изсушавам тази билка?
Наистина ми беше показал подобен изсушен за хербарий екземпляр - с добре запазени цветчета и рехава брада от тънки коренчета.
- И тази ли ще хербаризираш?
Лозан щастливо се засмива.
- Не. В саксията е същото онова цвете, което ти показах тогава.
- Но то беше съвсем изсушено - възразявам.
- Именно. Беше. Това е силивряк - ендемит, който се среща само в Родопите. Може да изкара без капка вода до две години и половина и пак да се захване, щом го полееш. Затова го наричат и "безсмъртниче". А знаеш ли кое е другото му име?
Смирено признавам незнанието си.
- "Орфеево цвете". Ако искаш да научиш нещо за Орфей, попаднал си на вярното място. Мисля, че ще е най-добре да ти уредя среща с един приятел.
Изважда от джоба на работния си комбинезон очукан мобилен телефон и дълго търси нужния му номер.
- Атанасе, здравей - казва той, когато от другия край на линията най-после се обаждат, - Моят съсед иска да научи нещо за Орфей. Дали можеш да се видиш с него, ако утре дойдем в София? ... Аха, звънни ми, щом пристигнеш... Разбира се, стига да е още тук, ще ти го доведа... Да, да, англичанина... Приятно прекарване.
Докато аз за кой ли път се чудя на лекотата, с която моите съседи искат заради мен услуги от своите приятели, Лозан очевидно се тормози от неуспеха си да ми помогне начаса.
- Атанас каза, че ще се върне следващата неделя - информира ме той на български, произнасяйки ясно всяка дума. - Ти кога заминаваш?
- Най-късно в четвъртък.
- Жалко - натъжава се той. - Той знае за Орфей повече от всеки гръцки професор и - най-важното - няма да ти пълни главата с измишльотини. В Гърция всичко, свързано с Орфей, е унищожено или фалшифицирано още преди две хилядолетия.
Не съм склонен да обръщам внимание на инсинуациите, които очевидно са част от културната борба и несъвместимост между два съседни народа. За да имате представа за какво става дума, е достатъчно да знаете, че късата дума „не" на български означава „не", а на гръцки „да". Тъй като не искам да разбере, че съм го слушал с половин ухо, задавам стандартния въпрос:
- Какво имаш предвид под „унищожено или фалшифицирано"?
Лозан се облакътява на масата, прилепя разперените пръсти на двете си ръце едни към други и започва с тих глас:
- Когато пристигат на Балканите, войнствените дорийци се сблъскват с една висока хилядолетна култура - тракийската. Бил ли си някога в Старосел?
Аз кимвам. Старосел е тракийският аналог на Стоунхендж. Преди двадесет и шест века загадъчните траки са построили тук голям храмов комплекс, сред който изпъква една царска гробница с мавзолей или храм. Огромна обла могила, заобиколена със стена от бели каменни блокове, между които не можеш да пъхнеш и острие на нож. В сърцето й се крие шестдесетфутова идеално кръгла камера с филигранна изработка на стените. Когато за пръв път влязох вътре, най-ранната европейска цивилизация сякаш ми проговори. Нищо чудно, че впоследствие се пристрастих към това място.
- Тогава разбираш какво имам предвид - казва той..