Поредната неочаквана изненада. Намръщих се. Бях съвсем сигурен, че Талий не е женен, ала жената бе облечена с домашна роба, като най-обикновена благочестива съпруга. Може би му беше дъщеря?
Тя ме погледна и ме попита какво търся тук.
— Разследвам убийството на Талий — излъгах, без да ми мигне окото.
— Ти не си стражник. — Тя се изправи и леко се олюля. — Толкова по-добре. Стражниците никога няма да открият убиеца на баща ми. От тях има толкова полза, колкото от евнух в бордей.
Докато говореше, жената отвори нова бутилка. Не се съмнявах, че е прехвърлила мярката, но не беше моя работа да се меся. Ако се съдеше по шумотевицата отвън, стражниците бяха пристигнали.
— Властите ще са тук всеки момент — заговорих припряно. — Аз съм частен детектив. Готов съм да ви помогна, ако ми кажете всичко, което знаете.
Прозвуча доста искрено. От друга страна, изпитвах известно състрадание към нея, заради това, че беше пияна и че беше изгубила близък човек.
— Какво да кажа?
— Кой уби баща ви.
— Този, който го снабдяваше с дуа, поне така мисля.
Думите й ме завариха неподготвен. Не фактът, че Талий Зеленото око е вземал дуа — това е често срещано явление сред аристокрацията и магьосниците. Но в доклада за убийството не се съобщаваше нищо за пласьор на дуа.
— Аз пък мислех, че е отровен от слугата.
Тя се изсмя пиянски.
— Така казват… Не искаха още един скандал да разтърси Двореца. Баща ми не беше отровен. Убиха го с арбалет. Не си беше платил на пласьора.
Пред вратата се чуха стъпки и след миг влязоха няколко стражници.
— Наемете ме да открия убиеца — почнах бързо, но вече беше твърде късно. В момента, в който тя се строполи в несвяст на пода, в стаята влезе префектът Галвиний, началник на стражниците в Тамлин.
С префекта се знаем добре. Той не ме обича, също като Толий. Може би дори повече. Достатъчно бе да хвърли един поглед на неподвижното тяло на пода и незабавно нареди да ме арестуват. Без много приказки ме натовариха в една зарешетена карета и ме откараха в затвора.
Не ми беше за пръв път да попадам в тъмницата по време на разследване, но досега не ми се беше случвало да ме прибират заради нещо, което дори не съм започнал да разследвам. Зачудих се дали не е време наистина да си сменя професията.
5.
Най-лошото нещо в затвора е жегата. И миризмата. Освен това не дават бира. Компанията също не е за завиждане. Има доста недостатъци в това да попаднеш в тъмницата.
Седях в една тясна килия, в компанията на друг затворник, който категорично отказа да разговаря с мен и изглеждаше намусен като ньоджанска курва. Изпитах истинско облекчение, когато най-сетне долетя призивът за вечерна молитва. Поне щях да се захвана с нещо смислено.
На няколко пъти поисках от стражите да ми пратят адвокат, но молбите ми оставаха без последствие. Вярно, че нямам личен адвокат (крайно време е да си потърся, като се има предвид в какви каши се забърквам), но като гражданин на Тюрай имам право поне на обществен защитник. Не го получих.
Обърнаха ми внимание чак късно вечерта. Двама стражници отвориха вратата и ме поведоха по коридора към стаята за разпити. Заместник-префектът Прасий ме очакваше зад едно бюро. Изгледа ме намръщено.
Донякъде се зарадвах, че виждам Прасий. Не че ме харесваше повече от префекта, но не беше толкова глупав. Той е по-млад от своя началник Галвиний и е добре образован, което в наше време взе да се цени. Не можете да направите кариера, ако не сте завършили добро училище и името ви не завършва на „ий“, което е знак за принадлежност към висшето общество.
— И така, Траксас — подхвана той. — Ще ми кажеш ли какво търсеше в къщата на Толий?
— А вие ще ми кажете ли защо още не е дошъл моят служебен адвокат?
Прасий погледна двамата стражници.
— Иска да знае къде е служебният му адвокат. Някой да е виждал неговия служебен адвокат?
Стражниците поклатиха ухилено глави.
— Изглежда, никой не го е виждал, приятелче.
— Имам право на защита.
— Имаш право да престанеш да дърдориш за адвокати и да започнеш да отговаряш на въпросите. И така, какво търсеше в къщата на Толий? И защо нападна дъщеря му Сулания?
Опрях ръце на бюрото и втренчих поглед в очите му.
— Прасий. Питам се, дали е необходимо условие за всеки чиновник в тоя град да е тъп като орк. Смяташ ли, че наистина ще ме уплашиш толкова лесно? Върви по дяволите! Намерете ми защитник и тогава ще отговарям. Но зависи как се чувствам. А междувременно може да ме върнете в килията. Ако искате да продължавате с това незаконно задържане, искам да кажа. Предполагам, че след като ви осъдя, ще получа солидно обезщетение.